ДОБРОТАТА: ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРАКТИКА

Терминът емоционална интелигентност стана една от най-популярните фрази на новото хилядолетие. Всъщност психолозите установяват, че емоционалната интелигентност, или EQ, може по-добре да предскаже успеха на човек в живота, отколкото IQ. Те откриват, че EQ води до щастие във всички аспекти на живота – работа, кариера и връзки. Тогава какво представлява емоционалната интелигентност или EQ?

• Тя е способността да контролираме емоциите си.
• Да съзнаваме емоциите си и да ги управляваме дори в най-напрегнатите ситуации.

Да знаем за ценностите, характера и емоционалната интелигентност е едно, но как родителите помагат на децата си да преминат от мислене към вършене? Как помагаме на децата си да превърнат съществителни като щедрост, доброта, загриженост, чувствителност, прошка и състрадание в действени глаголи? Децата не придобиват емоционална интелигентност или добър характер, като запомнят правила и закони. Списъкът с добри качества и добродетели ще бъде забравен веднага, щом го научат наизуст.

• Но когато децата практикуват това, което са научили, идеите ще станат част от тях.

Когато ценностите бъдат възприети вътрешно, добротата става част от самоличността на детето.

ДЕЙСТВИЯТА ГОВОРЯТ ПО-СИЛНО ОТ ДУМИТЕ

Родители, помнете, че действията говорят по-силно от думите. Децата наблюдават всичко, което правят родителите. Те складират тази информация и по-късно подражават на начина, по който живеят важните възрастни в живота им, какво правят те и как се отнасят към хората около тях. Подражанието е много ефективен учител. Но помнете, не става въпрос за съвършенство. Става въпрос за това да позволите на децата си да видят вашето посвещение на моралните идеали или на християнските идеали. Става въпрос също да показваме какво правят моралните хора, когато допуснат грешка. Да казват, че съжаляват. Става въпрос за това да говорите на децата за вашите вътрешни борби да живеете според вярата си. Ако сте християни и вярвате в Христос, е важно да показвате на децата си как да живеят като Христос, когато Той е живял на тази земя.

УВАЖЕНИЕТО

Като родители, трябва най-вече и преди всичко да разбирате, че уважението е сърцевината на морала – уважение към себе си, към другите и към Твореца на вселената. Като родители, трябва да уважавате децата си и да очаквате и те на свой ред да ви уважават. Ако искате да отглеждате отговорни деца, които имат вашите ценности, трябва да се отнасяте към тях като с човешки същества.

БЛАГОУХАННАТА АТМОСФЕРА НА ЛЮБОВТА

„Всеки човек е заобиколен от собствена атмосфера, която може да бъде обагрена с животворната сила на вярата, куража и надеждата и подсладена с аромата на любовта. А може да бъде и тежка, и смразяваща от мрака на недоволството и егоизма; и дори отровена от смъртоносната поквара на някой любим грях.

Чрез обкръжаващата ни атмосфера ние – съзнателно или несъзнателно – влияем на всяка личност, с която влизаме в контакт“.

Елън Уайт, „Ум, характер, личност“, книга 2, с. 82, издателство „Нов живот“

ЦЕННОСТИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВИЖДАТ И ЧУВАТ

Ценностите на родителите трябва да се виждат и чуват. Както казва старата поговорка: „Ние трябва не само да практикуваме това, което проповядваме, но и да проповядваме това, което практикуваме“. Децата имат нужда както от нашите действия, така и от нашите думи. За максимално силно влияние не само трябва да ги поучаваме на ценности, но и трябва да знаят основанията и вярванията, които стоят зад тях. Родителите трябва да ръководят, наставляват, изслушват и съветват.

Направете любовта основа, върху която да изграждате всеки аспект от връзката с детето или децата. Новият завет казва: „Бог е любов“ (1 Йоан 4:16). Именно Божията любов отразяваме към децата си. Те трябва да бъдат вкоренени и основани в любовта: тази любов, която Бог ни дава безусловно. Тази любов, която не изисква нищо в замяна. Тази любов помага на децата ни да изградят положителна себеоценка, чувство за собствена стойност, вътрешна сила. Любовта, за която говорим, е активна, а не пасивна.

При възпитанието любовта се изразява в съсредоточено внимание, време, подкрепа, връзка, ограничения и отдаденост. Искрената, активна любов ви свързва с детето или децата. Тази любов ги учи да обичат себе и да обичат другите. Децата – или възрастните – които не се чувстват обичани, много трудно обичат себе си и на свой ред трудно обичат другите. Децата трябва да знаят, че ги чувате и че са достатъчно важни за вас, за да им отдадете пълното си внимание, когато говорят. Това ги кара да се чувстват обичани.

ИЗГРАЖДАЙТЕ САМОСТОЯТЕЛНОСТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Родителите трябва да изграждат самостоятелността, като насърчават децата си да опитват нови неща. Трябва да се научите да отбелязвате успехите и да превръщате провалите просто в опити, които не са потръгнали. Дете, което получава повече похвали, отколкото критики и обвинения, ще си изгради положителна представа за себе си. Подкрепящите родители помагат на децата си да си изградят представата, че са способни и компетентни личности, които могат да застанат на страната на правото и нямат нужда от одобрението на групата на всяка цена. Децата, които чувстват подкрепа, са по-малко податливи на отрицателно влияние от връстниците си.

Сигурно е, че любовта и ограниченията вървят ръка за ръка. Тези два фактора са най-важните белези на възпитанието, което изгражда деца, готови да възприемат родителските ценности, и които най-вероятно ще могат да изграждат сърдечни, положителни връзки с другите. И накрая, най-голямата нужда на децата е да знаят, че няма нищо, което могат да направят или да кажат, което да ги лиши от родителската любов.

Уили и Илейн Оливър, „Надежда за семействата днес“, издателство „Нов живот“

Превод: Йорданка Дейчева; ydeicheva@facebible.bg