ДОБРО СЕМЕЙСТВО – ДОБРО ОБЩЕСТВО
„Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. „Семейството и проблемите на интимния живот”). В обществото хората ще уважават авторитета на закона и ще се уважават един друг, ако в семейството си са били възпитани на уважение към авторитета.
Пример: Когато работех в Езиковата гимназия във Велико Търново, попаднах на едно ученичка, 15 годишна, която смущаваше работата в часа, обаждаше се, проявяваше неуважение. Тогава я извиках на четири очи и ѝ казах: „Виж какво, ти можеш да вгорчиш живота ми и да ми създаваш проблеми. Само че аз съм учител и мога много повече да вгорча живота ти и да ти създам много повече проблеми. Затова хайде да се разберем и да постигнем взаимно изгодно сътрудничество. Ти няма да ми пречиш и аз ще се държа добре с теб“. Не веднага, но постигнахме поносимо общуване. В този клас не само тя създаваше проблеми, налагаше се да заплашвам, че ще викам директор, родители.
Веднъж обаче тя пак нещо се прояви, не помня точно какво, и ѝ направих сериозна забележка за поведението ѝ пред всички. Тя отговори нещо, което ме шокира: „Госпожо, вие пък от какво се оплаквате! При вас се държа толкова добре. Аз знаете ли какво направих с предишната госпожа по английски? Извиках я до чина си, уж да види нещо в тетрадката ми, и като се наведе, блъснах главата ѝ в чина!“ Останах напълно шокирана и много вбесена. Такава наглост!
След това разбрах, че тя и още две момичета са се били с друго момиче. Затова им направих подарък: по един юмрук с пружина; когато се натиснеше копчето, юмрукът удряше леко отсрещния човек. На тях им хареса шегата и започнаха по коридорите да ми се обаждат и да си разменяме реплики. Много ми се искаше да помогна на тези момичета, но, за съжаление, ги изключихме скоро след това за кражба и побой.
В хода на целия случай разбрах, че бащата на момичето е полицай. Оказа се, че пред него тя е съвсем друга – изпълнява заповедите му, сигурно изпитва някакъв страх, но стаената агресия проявява в училище и срещу други хора. Такова поведение показва, че стратегията за нейното възпитание е била авторитарна – налагане със сила на волята на родителя, без особена загриженост към чувствата на детето. Резултатът е или неуверена/зависима личност, или открито агресивна личност, както в нашия случай.
Има ли този родител авторитет пред детето си? Да, определено. Има ли добри резултати от този авторитет? Явно не. Затова стигаме до въпроса: Какъв е проблемът в този случай, че авторитетът на този родител не възпитава отговорна личност, която да проявява уважение към другите?
Проблемът е, че липсва половината от успешната родителска стратегия, която може да изгради у детето доброволно послушание + уважение към родителя и другите хора! Тази половина е любовта. Комбинацията любов (топлота, грижа, интерес) и авторитет (правила, изисквания, отговорност) ще създаде отговорни личности, които обичат и уважават себе си, но и другите.
„Нека блясъкът на небесната благодат озари вашия характер, за да има слънчева светлина в дома. Нека да има мир, приятни думи и весели лица. Това не е сляпа обич, нито онази нежност, която насърчава греха, като задоволява неблагоразумно всяка прищявка, и която си е чиста жестокост; не e онази фалшива любов, която допуска децата да властват над родителите си и да ги превръщат в роби на капризите си. Никога не трябва да има несправедливо отношение, нито тирания. Едновременното влияние на обичта и авторитета ще отпечата правилния модел върху семейството“ (Уайт, Е. Детско водителство. София, 2007, с. 124,125). Двете крайности – само любов или само авторитет – възпитават личности с проблемна себеоценка и липса на уважение към другите.
Пример: Лесно можете да разберете дали имате добър баланс между авторитет и любов към детето. Помислете как налагате наказанията:
- Ако само заплашвате детето (Ще ядеш голям бой, само още веднъж да хвърлиш пясък по някое дете!), а когато лошата постъпка се повтори, наказанието отново е само на думи, тогава определено няма да имате авторитет пред детето си. То ще усети, че не можете да наложите волята си и ще ви върти на малкия си пръст. Това е така наречена разрешителна стратегия, където има любов, но не се утвърждава авторитетът на родителя и правилата. За да има родителят авторитет в този случай, той трябва да наложи наказанието, което е обещал. Затова е важно да обещавате наказания, които можете да изпълните. Например „Ще те изгоня от дома“ не е най-реалистичното наказание!
„Когато вие помолите детето да извърши нещо и то отговори: „Да, ще го направя“, а след това не си дава зор да изпълни каквото сте му казали, не трябва да оставяте нещата така. Трябва да повикате детето, за да даде сметка за непослушанието си (…) [Децата] Трябва да помагат при изпълняване задълженията и отговорностите в дома и когато не изпълнят дадената им задача, трябва да бъдат повикани да дадат обяснение и да се изиска да я изпълнят“ (Уайт, Е. Детско водителство. София, 2007, с. 129). Така детето научава, че трябва да се съобразява с авторитета на родителя.
- Шестгодишното ви момче се втурва да си вземе топката от къщи, блъска се в тоалетката и счупва огледалото. Вие се вбесявате, започвате да му крещите колко е безотговорно и го наказвате цяла седмица без игри с децата. Според вас справедливо ли е наказанието? Аз мисля, че то е прекалено сурово, защото детето не е счупило огледалото нарочно.
В книгата си „Смелостта да възпитаваш“ Д-р Джеймс Добсън подчертава, че сериозните наказания трябва да се запазят за дръзкото, съзнателно, преднамерено престъпване на родителския авторитет. Например вие сте казали изрично, че няма да играе този следобед с някое дете, но синът ви се измъква без да го забележите, и отива да играе с него. Това е дръзко престъпване на авторитета, което заслужава подобаващо наказание – за такова провинение една седмица без игри е подходящо наказание.
Но в нашия случай с тоалетката това е признак на незрелост и невнимание. Трябва да има някакви последици и в този случай: например детето да участва в почистването и след това да последна сериозен разговор за правилата за възпитано поведение в дома и че мебелите трябва да се пазят. А крясъците и голямото наказание обикновено са признак за авторитарен стил на възпитание, подобен на възпитанието на моята ученичка, която споменах в началото. Родителите често са неоправдано сурови и искат безпрекословно подчинение. Малък „грях“ се наказва много жестоко. Не правят особена разлика между детско невнимание и дръзко предизвикателство от страна на детето. Такива деца стават или безволеви, или агресивни като родителите си. На родителите им липсва истинска любов към детето.
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg