При завръщането си от мисионерската обиколка “апостолите се събраха при Исус и разказваха Му всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат” (Марко 6:30,31). Учениците дойдоха при Исус и Му разказаха всичко. Близките им отношения с Него ги насърчаваха да споделят със Спасителя своите приятни и неприятни преживявания, радостта от резултатите на труда им и болката от неуспехите, грешките и слабостите. Те бяха извършили грешки в първата си евангелизаторска мисия и когато честно разказаха на Исус за своите преживявания, Той разбра, че се нуждаят от още много напътствия. Видя също, че учениците са изтощени от работа и е необходимо да си починат. Но там, където се намираха, нямаше условия за уединение, “защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат”. Хората се тълпяха около Исус, тъй като искаха да бъдат излекувани и жадуваха за Неговите думи. Голяма част се привързваха към Спасителя, защото виждаха, че Той е източник на благословения. Мнозина от тези, които тогава се трупаха около Христос, за да получат скъпоценния дар на изцелението, Го приемаха за свой Спасител. Други пък, които се страхуваха да Го изповядат поради отношението на фарисеите, повярваха при слизането на Светия Дух и пред погледите на разгневените свещеници и управници признаха, че Той е Божи Син. Но сега Христос пожела да се оттегли, за да бъде със Своите ученици: имаше да им каже толкова много неща. В работата си те бяха преминали през изпитания и борби и бяха се сблъскали с противопоставяне от найразличен характер. Дотогава те се бяха допитвали до Христос за всяко нещо, но след като останаха сами, често се случваше да бъдат неспокойни и да не знаят какво да правят. Те имаха силна подкрепа в своята работа, защото Христос не ги бе изпратил, без да им даде Светия Дух, и с вяра в Него учениците вършеха много чудеса. Сега обаче имаха нужда да се хранят с хляба на живота. Трябваше да отидат на уединено място, където да общуват с Исус и да получават напътствия за бъдещата си работа. “И рече им: Дойдете вие сами на уединено място и починете си малко.” В Своята служба Христос се отнасяше с нежност и състрадание към всички хора. Показваше на учениците Си, че Бог не изисква жертви, а милост. В работата за хората те влагаха всичките си сили и това ги бе изтощило физически и умствено. Тяхно задължение бе да си починат. Тъй като учениците виждаха, че постигат успехи в своето служене, имаше опасност да започнат да разчитат на себе си, да подхранват духовна гордост и по този начин да паднат в сатанинските изкушения. Предстоеше им велико дело и те трябваше да научат преди всичко, че силата им не идва от самите тях, а от Бога. Също като Мойсей в Синайската пустиня, като Давид сред хълмовете на Юдея или като Илия край потока Херит учениците имаха нужда да се отделят от работата си, за да общуват с Христос, с природата и да останат насаме със собствените си мисли. Докато те извършваха мисионерското си пътуване, Исус бе посетил други градове и села, проповядвайки благовестието на царството. Точно тогава Той бе получил известие за смъртта на Кръстителя. Това събитие Му разкри съвсем ясно края, към който самият Той приближаваше. Сенките по пътя Му ставаха все по-зловещи. Свещеници и равини Го наблюдаваха и крояха как да Го убият, шпиони се навъртаха около Него, умножаваха се заговорите относно погубването Му. Вестите за проповедническата дейност на апостолите из цяла Галилея стигнаха до Ирод и привлякоха вниманието му към Исус и Неговото дело. “Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите и затова тия сили действат чрез него”, възкликна той и изрази желание да се срещне с Исус. Ирод бе в постоянен страх да не би тайно да се извърши преврат, който да го свали от трона и да премахне римското иго над еврейския народ. Между хората имаше дух на недоволство и бунтарство. Очевидно беше, че дейността на Христос в Галилея няма да продължи още дълго. Денят на Неговите страдания наближаваше и затова Той пожела да остане за известно време настрана от шума на тълпата. С наскърбени сърца учениците на Йоан Кръстител погребаха обезобразеното му тяло, след което “отидоха и казаха на Исус”. Преди те завиждаха на Христос, когато стана ясно, че привлича при Себе Си последователите на Йоан. Бяха се усъмнили в Неговата Божествена мисия, защото не бе освободил Йоан Кръстител. Но сега, след като учителят им бе мъртъв и жадуваха за утеха в голямата си мъка и за наставление в бъдещата си работа, отидоха при Исус и обединиха силите си с Неговите. За тях също бе необходим период от време на общуване със Спасителя. Близо до Витесда, откъм северната страна на езерото, имаше необитаема земя, която можеше да посрещне Исус и учениците Му със свежия зелен цвят на пролетта и да им предложи убежище. Те тръгнаха с ладията си през езерото точно към това място. Там щяха да бъдат далеч от шумните пътища и блъсканицата в града. Самата природна красота предлагаше почивка и благоприятна промяна за сетивата. Там щяха да слушат Христовите думи, без да се чуват гневните прекъсвания, подвикванията и обвиненията на фарисеите. Там можеха да се радват за кратко време на близостта със своя Господ.