В учебниците по биология отпреди десет години се казва, че най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюцията дава науката палеонтология. В по-новите учебни пособия такива изрази вече не се срещат. Защо?

Палеонтологията изучава организми, съществували и измрели в предишни геологични времена. Обект на изследване са т.нар. „вкаменелости“ (фосили), представляващи отпечатъци или части от тези организми или от растения. Според еволюционистите вкаменелостите ясно доказват, че е имало постепенно развитие (еволюция) от примитивните едноклетъчни форми до съвременните растения, животни и хора. За определяне на възрастта на вкаменелостите, както и на самите земни пластове се използват предимно два основни метода: първият е т.нар. „индекс на вкаменелостите“, вторият е методът на радиоактивното разпадане.

Индекс на вкаменелостите

Еволюционната теория приема, че определени растения или животни са живели в дадена ера, след което са изчезнали. И когато в някой земен пласт се намерят такива вкаменелости, вади се заключение за възрастта на този пласт. Естествено е да се очаква, че най-старите пластове ще съдържат най-простите форми на живот.

Този палеонтологичен метод има доста слаби страни. Ето някои от тях:

1) Необяснимо е защо последователността на геоложките времена се определя по сложността на биологичните форми, намерени като фосили в земните слоеве. Единственото обяснение би могло да бъде, че еволюционната теория се приема а priori като доказан факт, като наука. А това не е така. Практически би трябвало да бъде обратното.

2) Този метод е в противоречие с т.нар. „полистратни вкаменелости“. Това са вкаменелости на дървета или гигантски животни (динозаври), пресичащи вертикално два или повече земни пластове. Този факт показва, че тези пластове са се образували за много кратко време. Ако пластовете са се трупали милиметър по милиметър в продължение на милиони години, те никога не биха съдържали вкаменелости.

3) Находките на т.нар. „живи индекс вкаменелости“ поставят под съмнение достоверността на този метод. Това са вкаменелости на растения, водни звезди, брахиоподи и охлюви, които се изчисляват от еволюционистите на 530 милиона години. Всички те обаче изглеждат абсолютно еднакви с познатите днес видове. Никаква следа от еволюция през тези милиони години! Откритите вкаменелости представляват напълно завършени биологични видове. Логично е да се предположи, че от милионите вкаменелости поне някои би трябвало да притежават особености на преходните форми, описани в учебниците по биология. Обяснението е, че преходни биологични форми никога не са съществували. И още нещо — палеонтолозите установяват в много от намерените вкаменелости дегенеративни промени, предавани по наследство, а не по-сложни форми на строеж.

4) Съществуването на празни полета между отделните систематични групи (от тип до род) е много силно доказателство за липса на еволюционно преминаване (вертикално развитие) от един вид в друг. Тази липса на междинни форми Дарвин нарича „ужасяваща мистерия“ (18), а известният ботаник-еволюционист проф. Корнър пише: „За непредубедените данните, събирани от растителните вкаменелости, са в полза на креационизма (библейското учение за произхода на живота и видовете) (7).

5) Необяснимо от гледище на този метод е разположението на стари земни пластове върху по-млади (напр. Матернхорн в Швейцария).

6) Стратиграфският профил като цяло (ери, периоди, епохи) не може да се установи никъде в природата. В този си идеален вид той се описва само в учебниците.

7) Изобилстват находки с т.нар. „млади“ земни формации, лежащи паралелно или върху „стари“ формации. Между тях обаче липсват междинни геоложки времена.

8) Открити са множество земни слоеве, разположени в точно обратен еволюционен ред: вкаменелости от камбрий, лежащи върху утайки от карбон, или такива от палеозойската ера, намиращи се върху периода креда.

9) Необясним е фактът, че на много места се откриват масови гробници от различновидови вкаменелости в една и съща земна формация, а те би трябвало да представляват различни геоложки времена.

10) Друг сериозен проблем на този метод е, че много видове са останали в основата си непроменени от момента на появяването си и през цялото време на предполагаемите геоложки времена. Пример са протозоите, с които се предполага, че е започнала биологичната еволюция.

11) Има и доста спекулации с този метод. В САЩ, в каменовъглени пластове, изчислени от еволюционистите на 300 милиона години, са намерени вкаменелости от отпечатъци на стъпки на човек. В тези отпечатъци са открити трилобити. Действително е наивно и смешно да се приеме, че по това време са живели хора!

12) Съществува и един проблем, елементарен, но неразрешим за еволюционната теория: Как се формират вкаменелостите? Вкаменелост на даден организъм може да се получи, ако той е бил незабавно откъснат от достъпа на въздух. В противен случай ерозионните сили, бактериалното разложение и атмосферното влияние ще го унищожат, преди да се осъществи процесът на вкаменяване. Това потвърждава теорията на катастрофизма, т.е. библейския модел за образуването на геоформациите. А то е и едно от най-убедителните доказателства за Всемирния потоп, станал не така отдавна!

През последните няколко години се появяват все повече и повече научни съобщения, потвърждаващи внезапната поява на живот в неопределен брой разновидности с напълно развити основни белези от самото начало. Установените биологични видове в тези вкаменелости са идентични със съществуващите в природата днес. С други думи, вкаменелостите „говорят“ за напълно завършен в самото начало биологичен свят, а не за еволюиращ.

Това е причината този метод да се изоставя през последните години както от палеонтолози, така и от еволюционисти. Дори и в по-новите учебници по биология се споменава твърде бегло, а в някои напълно липсва.

Ето защо палеонтолозите-еволюционисти се насочиха към методите на радиометрично определяне на възрастта.