ДОКТОР КЕМБЪЛ РАЗКАЗВА ЗА СЕБЕ СИ

Наскоро отидох на срещата по случай петдесет години от завършване на училище, където научих, че много от съучениците ми са починали. Аз все още тичам всяка сутрин, някъде около 9,5 километра дневно. Все още работя активно, дори може би по-активно от всякога. През свободното си време все още се радвам на същите неща – дали посещения при внуците ми, обяд с приятели, градинарсгване, пътувания, голф, изнасяне на лекции или малки подобрения около дома като поправяне на оградата или човъркане на това-онова, както се прави в една ферма. Но все пак, някои неща се промениха. Разликата между мен сега, на седемдесет години, и това, което бях на двадесет, е очевидна. По-бавен съм, не толкова силен, работя по по-малко часове дневно и ми се иска да си подремвам по-често от по-рано. Всички знаем, че остаряването носи със себе си намаляване на способностите ни. Но има добри научни проучвания, показващи, че ясната мисъл не е нещо, от което трябва да се отказваме и в по-късните си години. Загубата на памет, дезориентацията и объркаността не са неизбежна част от остаряването, но са проблем, свързан с най-важния фактор в начина на живот, диетата.

,,Китайското проучване“  д-р Кембъл