ДОСАДНИТЕ КАМБАНИ

Хелга и Манфред Нойман, пенсионери от Нендорф в Германия, завели дело срещу местната лутеранска църква. Те протестирали, че камбаните на църквата, която се намира на 150 метра от техния дом, всяка сутрин в 7 часа ги будят и им причиняват неудобства. От църквата не се съгласяват да отменят утринния звън на камбаните, защото той напомня на хората да се помолят и да помнят Бога, преди да тръгнат на работа или на училище. Измерванията показали, че шумът от камбаните при дома на двамата пенсионери е 50,3 децибела при разрешени 60 децибела. “Ако шумът е наистина прекалено голям, бихме взели мерки за намаляването му – казва Андреас Филип, извършил измерванията. – В края на краищата звънът на камбаните трябва да въздейства на сърцето, а не на нервите.”

Можем напълно да разберем раздразнението на тия хора, които живеят близо до църквата, но очевидно много далеч от Бога. Камбанният звън им причинява неудобството да помнят, че като занемаряват душите си, те ощетяват себе си. Особено печално е това при хора, които са вече в залеза на живо та си и би трябвало по-сериозно да помислят за вечността.

Всяка проява на жива вяра и служене предизвиква не само добри чувства, но и раздразнение и противопоставяне. Не че християните вършат лоши неща, напротив. Други хора вършат много no-лоши неща, но никой не се дразни от това. Но както оная светулка раздразнила бухала със светлината си, така и мнозина се дразнят от активността на вярващите, защото това им напомня, че са длъжници пред Бога. 

„Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух.“

  Деяния 7:51

ЗАПУШВАНЕТО НА УШИТЕ ЗА БОЖИЯ ГЛАС НЯМА ДА ГО ПРИНУДИ ДА ЗАМЛЪКНЕ.