Библията съдържа в себе си доказателството за своя божествен произход. Никоя друга книга не може да отговори така на въпросите, които вълнуват човека, или да задоволи неговия сърдечен копнеж, както Библията. Тя подхожда на всяка епоха и за всяко обстоятелство в живота и е изпълнена с познание, което осветлява духа и освещава душата. Библията ни открива живия Бог. Щом я приемем с вяра, тя притежава силата да преобрази живота. Бог непрестанно е бдял над нея.                            

 След потопа, когато хората се размножават и тъмнина се надвесва отново над света, свети мъже пишат, подбудени  от Светия Дух. По този начин Бог говори на Своя народ, а чрез него и на света, за да не изчезне от земята познанието за Бога и Неговата воля.

Това дело продължава години наред, до появата на Христос, обещаният Спасител. С Него и проповядваната от Него и Неговите апостоли вест на светлина и спасение, Библията, т.е. Словото Божие, тогава е била напълно завършено.

 Старозаветните писания са писани най-напред на еврейски език върху пергаментни, платнени или папирусни свитъци. По-късно те са преведени на гръцки. Най-старият от тези преводи, който е известен под името Септуагинта или “Превод на седемдесетте”, е извършен за Александрийската библиотека в Александрия от 70 учени под покроавителството на Птоломеус Филаделфус приблизително през 285 г. преди Христа. Предполага се, че първата заповед за този превод е била дадена от Александър Велики, който при едно посещение в Ерусалим, през 332 г. преди Христа, е узнал от книгата на пророк Данаил, че Гърция щяла да покори Персия. Този превод е бил използван по времето на Христос. Целият Нов  завет е бил написан първоначално на гръцки език. /Изключение прави Евангелието на Матей, написано отначало на еврейски, а после на гръцки/.

Още от ранни години разни лица са превеждали Септуагинта, както и гръцкия Нов завет, на латински език. Грижливо изготвеният латински превод Вулгата, съдържащ цялата Библия, е бил издаден от 383 до 405 г. след Христос.