ДО МОЯТА МЪНИЧКА ДЪЩЕРЯ

Помня го, сякаш бе вчера – две розови чертички. Изненада е думата, с която мога да опиша този момент. Само да можеше да чуеш сърцето ми. Чух малкото ти сърчице в лекарския кабинет и бях влюбена. Помня колко бях развълнувана да разбера дали ще си момче или момиче. С татко ти стояхме в тъмната стая, в която само мониторът на ехографа осветяваше лицата ни. Тогава чух думите: “ще си имате малка госпожица”.

Толкова бях щастлива. Знаех, че ще си необикновена, красива и моята малка, съвършена принцеса. Нямах търпение тези дълги за мен девет месеца да минат и да те държа в ръцете си. В корема си носех едно мъничко момиченце, което щеше да ме нарича “мамо”. И сега – ето те, ти си това малко момиченце. С теб откриваме всеки ден нови светове и не мога да повярвам как е възможно да обичаш някого повече от живота си. Научи ме на безусловна любов и ти благодаря за това. Превърна се в смисъла на моя живот още от мига, в който разбрах, че се криеш в корема ми. Не мога да повярвам колко бързо мина времето от момента, в който усещах крачетата ти, докато ме риташ, до сега, когато плахо плахо правиш първи стъпки. Ти си моят стимул да бъда по-добра версия на себе си, защото зная, че ще бъда твоят модел за подражание.

Мама ще бъде до теб, колкото и голяма да ставаш. За мен винаги ще останеш моето малко момиче, моята изящна принцеса и най-голяма благословия.

– Юми Реджеб