ДО ЯКОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – ЧАСТ 1

“Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), напусна Юдея и отиде пак в Галилея. И трябваше да мине през Самария. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?Те излязоха от града и отиваха към Него. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. И още мнозина повярваха поради Неговото учение; и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света. ” – Йоан 4:1-42