ДО ЯКОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – ЧАСТ 2

По пътя към Галилея Исус мина през Самария. Към обяд стигна до красивата Сихемска долина. В нейното начало се намираше Якововият кладенец. Изморен от пътуването, Той седна да почива, а учениците отидоха да купят храна. Евреи и самаряни се ненавиждаха и доколкото бе възможно, избягваха да имат работа едни с други. Да се търгува със самаряни в случай на нужда, се смяташе от равините наистина за законно, но всички социални взаимоотношения с тях бяха осъждани. Евреин не трябваше да взема заем от самарянин, нито да приема любезност от него, дори парче хляб или чаша вода. Купувайки храна, учениците действаха според обичая на своя народ, но по-далеч от това те не отидоха. Да се иска услуга от самарянин или по някакъв начин да му се направи добро – такава мисъл не идваше дори в ума на Христовите ученици. Когато седна край кладенеца, Исус бе премалял от глад и жажда. Пътуването от сутринта бе дълго, а сега обедното слънце припичаше силно над Него. Жаждата Му се усили при мисълта за хладната, освежителна вода, която макар и толкова близко до Него бе недостъпна, защото нямаше въже, нито черпак, а кладенецът бе дълбок. Исус имаше човешка участ и чакаше някой да дойде да извади вода. Приближи се една жена от Самария и сякаш без да Го забележи, напълни съда си с вода. Когато се обърна да си отива, Исус я помоли да Му даде да пие. Такава услуга никой ориенталец не би отказал. В Изтока водата се наричаше “Божи дар”. Да се предложи вода на жадния пътник беше толкова свято задължение, че арабите от пустинята дори се отбиваха от пътя си, за да го сторят. Омразата между евреи и самаряни пречеше на жената да предложи услугата си на Исус. Но Спасителят търсеше ключа за това сърце и с тактичност, извираща от Божията мъдрост, Той поиска, а не предложи услуга. Предлагането на услуга можеше да бъде отблъснато, но доверието събужда доверие. Царят на небето дойде до тази отхвърлена душа, молейки за услуга от нейните ръце. Този, Който бе сътворил океана, Който владееше водите на огромната бездна, Който отваряше изворите и земните потоци, почиваше уморен край Якововия кладенец и бе зависим от добротата на някой непознат, дори за този дар – глътка вода. Жената видя, че Исус е евреин. Изненадана тя забрави молбата Му, но се опита да научи причината за нея. “Как Ти – каза тя, – Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка?” Исус отговори: “Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. Ти се чудиш, че поисках от тебе толкова малка услуга, като глътка вода от кладенеца, край който си застанала, но ако поискаш от Мене, мога да ти дам да пиеш от водата на вечния живот.” Жената не разбра думите на Христос, но почувства тяхната тържествена важност. Лекият – закачлив маниер на говорене започна да се променя. Предполагайки, че Исус говори за кладенеца пред тях, тя каза: “Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? Нима Си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него..?” Тя видя пред себе си само един жаден пътник, уморен от пътя. В съзнанието си го сравни с почитания патриарх Яков. Таеше чувството, което е толкова естествено, че никой друг кладенец не може да се сравни с този, даден от отците. Тя мислеше за отците в миналото и за идването на Месия в бъдещето, докато Надеждата на отците – Месия, стоеше до нея, но тя не Го позна. Колко много жадни души днес са близо до живия извор, но отиват много далеч да търсят изворите на живота! “Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? или: Кой ще слезе в бездната, сиреч, да възведе Христа от мъртвите? – думата е близо при тебе в устата ти и в сърцето ти- ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римл. 10:6-9). Исус не отговори веднага на въпроса кой е, но с внушителна сериозност каза: “Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.”