ДО ЯКОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – ЧАСТ 3
Който се старае да задоволи жаждата си от изворите на този свят, ще пие само за да ожаднее отново. Навсякъде хората са незадоволени. Копнеят за нещо, което да насити нуждата на душата им. Само Един може да задоволи тази нужда, нуждата на света. “Желанието на всички народи” е Христос. Живата вода е Божествената благодат, която само Той може да даде. Тя очиства, освежава и дава сили на душата. Исус не предаде идеята, че само една глътка от водата на живота ще бъде достатъчна. Който вкусва от любовта на Христос, ще копнее постоянно за още, няма да търси нищо друго. Богатствата, славата и удоволствията на света няма да го привличат. Постоянният вик на сърцето Му ще е: “Повече от Тебе!” И Този, Който открива на душата нуждата -, очаква да задоволи нейния глад и жажда. Всяка човешка сила и зависимост от човек ще пропаднат. Щерните* ще бъдат изчерпани, водните извори – изсушени, но нашият Изкупител е неизчерпаем извор. От Него можем да пием и да пием и винаги да намираме още прясна вода. Този, в когото живее Христос, има в себе си извор на благословение – “извор на вода, която извира за вечен живот”. От този извор той може да черпи сили и благодат, достатъчни за всичките му нужди. Докато Исус говореше за живата вода, жената Го гледаше с учудване и внимание. Той бе възбудил интереса -, събудил бе желанието – да получи дара, за който говореше. Жената разбра, че Той не говореше за водата на Якововия кладенец, от която тя постоянно пиеше и отново ожадняваше. “Господине – каза тя, – дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук да изваждам.” Сега Исус внезапно промени темата на разговора. Преди да получи дара, който желаеше да – даде, тя трябваше да признае греха си и нуждата си от Спасител. “Казва – Исус: Иди повикай мъжа си и дойди тук. В отговор жената Му каза: Нямам мъж.” Така тя се надяваше да избегне всякакви въпроси в тази насока, но Спасителят продължи: “Право каза, че нямаш мъж, защото петима мъже си водила и този, който сега имаш, не ти е мъж.” Слушателката потрепери. Тайнствена ръка бе разлистила страниците на живота -, изваждайки наяве неща, които се бе надявала да скрие завинаги. Кой беше Този, Който можеше да чете тайните на живота -? Мисълта – се отправи към вечността, към бъдния съд, когато всичко, което сега е скрито, ще се открие. Съвестта – се пробуди. Не можеше да отрече нищо, но се опита да отклони този нежелан разговор. С дълбоко уважение каза: “Господине, виждам, че Ти Си пророк.” Тогава, надявайки се да заглуши гласа на съвестта си, засегна някои спорни религиозни въпроси. Ако Той беше пророк, сигурно можеше да я ориентира за тези неща, за които толкова време се спореше. С търпение Исус – позволи да води разговора в желаната посока. В същото време изчакваше възможност отново да въведе истината в сърцето -. “Нашите бащи в тоя храм са се покланяли – каза тя, – а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, гдето трябва да се покланяме.” Пред погледа им бе планината Геразим. Нейният храм бе разрушен и бе останал само олтарът. Мястото на поклонение беше обект на спор между евреи и самаряни. Някои от предшествениците на самаряните принадлежаха някога към Израил, но поради греховете им Господ ги остави да бъдат надвити от идолопоклонски народи. В течение на много поколения те бяха примесени с идолопоклонници, чиято религия постепенно бе заразила тяхната. Наистина те твърдяха, че идолите само им напомняли за живия Бог, Властелина на всемира, но въпреки това народът бе подведен да почита техните изваяни идоли.