ДО ЯКОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – ЧАСТ 4

Когато в дните на Ездра бе издигнат храмът в Ерусалим, в строежа му самаряните поискаха да се присъединят към евреите. Но тази привилегия им бе отказана и между двата народа избухна жестока вражда. Самаряните изградиха съпернически храм върху планината Геразим. Тук те се покланяха в съгласие с Мойсеевия ритуал, макар че не отхвърляха напълно идолопоклонството. Но ги постигнаха бедствия, храмът им бе разрушен от неприятелите и те се чувстваха като прокълнати; въпреки това държаха на традициите си и на своите форми на поклонение. Не признаваха храма в Ерусалим за дом Божи, нито приемаха, че религията на евреите превъзхожда тяхната. В отговор Исус каза на жената: “Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете: ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.” Той бе показал, че е освободен от еврейския предразсъдък срещу самаряните и сега се стараеше да разруши предубеждението на тази самарянка към евреите. Като засегна факта за покварената от идолопоклонство вяра на самаряните, Исус заяви, че великите истини за изкуплението са поверени на евреите и че изсред тях ще се яви Месия. Свещените им писания ясно представяха Божия характер и принципите на Неговото управление. Исус се определи за един от евреите, на които Бог бе дал знание за Себе Си. Желаеше да издигне мислите на своята слушателка над формалностите и церемониите, над спорните въпроси. “Но иде час – каза Той – и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” Тук е изразена същата истина, която Христос бе разкрил на Никодим с думите: “- ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Хората общуват с Небето не чрез търсене на свята планина или свят храм. Религията не трябва да бъде ограничавана до външни форми и церемонии. Религията, която идва от Бога, е единствената, която води към Бога. За да Му служим правилно, трябва да бъдем родени от Божествения Дух. Това ще очисти сърцето и ще обнови ума, давайки ни нови способности да познаваме и обичаме Бога; ще ни дари с доброволно послушание към всички Негови изисквания. Това е истинското поклонение. То е плод от делото на Светия Дух. Чрез Духа се произнася всяка искрена молитва и Бог приема такава молитва. Когато една душа се стреми към Бога, делото на Духа се проявява и Бог ще се открие на този човек. Такива поклонници търси Той. Очаква ги, за да ги приеме и да ги направи Свои синове и дъщери. Разговаряйки с Исус, жената бе развълнувана от думите Му. Никога не бе чувала такива неща от свещениците от своя народ, нито от евреите. Тъй като цялото минало на живота – бе изложено пред нея, тя почувства своята голяма нужда, осъзна жаждата на душата си, която водите на Сихарския кладенец никога не можеха да задоволят. Нищо, с което бе влизала в контакт, не бе събуждало по-силно тази нейна най-голяма нужда. Исус я бе убедил, че чете тайните на живота -, но тя почувства, че Той е неин приятел, който я съжалява и обича. Докато чистотата на Неговото присъствие осъждаше греха -, Той не изговори дума на присъда, а – разкри Своята благодат, която можеше да обновява душата. Тя започна да разбира Неговия характер. В ума – възникна въпросът: Да не би това да е дългоочакваният Месия? И Му каза: “Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос. Той, когато дойде, ще ни яви всичко. Казва – Исус: Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия.” При тези думи вяра бликна в сърцето на жената. Тя прие чудното съобщение от устата на божествения Учител. Тази жена имаше възприемчив ум. Бе готова да приеме най-благородното откровение, защото се интересуваше от Писанията и Светият Дух бе подготвил ума – за приемането на по-голяма светлина. Тя бе изследвала старозаветното обещание: “Господ, твоят Бог, ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте” (Второзак. 18:15). Копнееше да разбере това пророчество. Светлината бе вече огряла ума -. Духовният живот, който Христос дава на всяка жадна душа, бе започнал да блика в нейното сърце. Духът на Господа работеше в нея. Ясното откровение, направено от Христос пред тази жена, не можеше да бъде изречено пред смятащите се за праведни евреи. Христос беше много по-въздържан, когато говореше с тях. Това, което не бе разкрил на евреите и което бе запазено в тайна дори за учениците, бе разкрито на нея. Исус видя, че тя щеше да използва знанието си, за да доведе други да споделят Неговата благодат.