Когато учениците се върнаха, изпълнили задачата си, се изненадаха, като видяха своя Учител да говори с жената. Той не беше изпил освежителната глътка, която пожела, и не яде от храната, която те донесоха. Когато жената си отиде, учениците Го поканиха да яде. Видяха Го мълчалив, потънал в мисли. Лицето Му излъчваше светлина и те не посмяха да прекъснат връзката Му с Небето. Но знаеха, че бе уморен и отмалял и техен дълг бе да Му напомнят за физическите Му нужди. Исус оцени милото им отношение и каза: “Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.” Учениците се учудиха кой би могъл да Му донесе храна. Но Той обясни: “Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа” (Йоан 4:34). Исус се зарадва, че думите Му към жената бяха събудили нейната съвест. Той видя как тя пи от водата на живота и собственият Му глад и жажда бяха задоволени. Изпълнението на мисията, заради която бе напуснал Небето, укрепи Спасителя в Неговата работа и Го издигна над нуждите на физическото естество. Да послужи на една гладна и жадна душа да намери истината – това бе за Него по-ценно от яденето и пиенето. Това Го утешаваше и освежаваше. Добротата бе животът на душата Му. Нашият Изкупител жадува да Го оценим. Гладува за съчувствието и любовта на изкупените със собствената Му кръв. Неизразимо е желанието Му те да дойдат при Него, за да имат живот. Както майката очаква усмивката на благодарност и признание на своето малко дете, признак за събуждането на ума му, така и Христос очаква да изразим благодарността и любовта си. Това е знак, че духовният живот е покълнал в душата. Жената се изпълни с радост като слушаше думите на Христос. Чудното откровение бе почти завладяващо. То плени ума -. Като остави стомната, тя се върна в града, за да занесе вестта и на други. Изоставянето на стомната говореше безпогрешно за въздействието на Неговите думи. Искреното желание на душата – да получи живата вода я накара да забрави работата, за която бе дошла на кладенеца, а и жаждата на Спасителя, която възнамеряваше да задоволи. С препълнено от радост сърце тя се завтече по пътя, за да занесе на други неоценимата светлина, която бе получила.