“- Той ми каза всичко, което съм сторила – каза тя на хората в града. – Да не би Той да е Христос?” Думите – докоснаха сърцата им. Те видяха нов израз на лицето -, целият – външен вид бе променен. В тях се пробуди интерес да видят Исус. “Те излязоха от града и отиваха към Него.” Като седеше все още до кладенеца, Исус погледна житните ниви, които се простираха пред Него, нежната им зеленина, позлатена от слънцето. Като показа тази картина на учениците Си, Той я използва за символ. “Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.” И като говореше, Той гледаше групата, идваща към кладенеца. Четири месеца оставаха до жетвата, но тук имаше готова жетва за жетваря. “Който жъне – каза Той, – получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. Защото в това отношение е истинна думата, че един сее, а друг жъне.” Тук Христос посочи свещената служба, която отдават на Бога хората, приемащи евангелието. Те трябва да бъдат Негови активни работници. Той изисква личната им служба. Сеем или жънем, ние работим за Бога. Един хвърля семето, друг събира жътвата, но и двамата – и сеячът, и жетварят – получават награда. Те се радват заедно на наградата за труда си. Исус каза на учениците: “Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили, други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.” Спасителят виждаше в бъдещето голямата жетва в деня на Петдесетница. Учениците не трябваше да я приемат като резултат от собствените си усилия. Те навлизаха в труда на други. Още от падането на Адам Христос бе поверил на Своите избрани служители да сеят семето на Словото в човешките сърца, а един невидим работник, една всемогъща сила бе работила тихо, но резултатно, за да се стигне до жетвата. Росата, дъждът и слънчевата светлина на Божията благодат бяха дадени, за да освежат и подхранят семето на истината. Христос бе готов да напои семето със Своята собствена кръв. Учениците имаха привилегията да бъдат сътрудници на Бога. Те бяха сътрудници на Христос и на светиите от древността. Чрез изливането на Светия Дух на Петдесетница хиляди трябваше да повярват в един ден. Това бе резултат от Христовото сеене, жетва на Неговото дело. С думите, изговорени към жената при кладенеца, доброто семе бе посято и колко бързо дойде жетвата! Самаряните дойдоха, чуха Исус и повярваха в Него. Тълпейки се край кладенеца, те Го затрупаха с въпроси и нетърпеливо очакваха Неговите обяснения на много неща, които дотогава им бяха неясни. Докато слушаха, недоумението им изчезна. Бяха като хора в голяма тъмнина, тръгвайки по внезапния лъч светлина, докато намерят деня. Но те не се задоволиха с този кратък разговор. Искаха да стоят още и да доведат приятелите си да чуят Този чуден Учител. Поканиха Го в града си и Го помолиха да остане с тях. Два дни Исус се забави в Самария и много хора повярваха в Него. Фарисеите презираха простотата на Исус. Те отхвърляха чудесата Му и искаха знак, че е Син на Бога. А самаряните не поискаха знамение и Исус не направи чудо сред тях, освен да разкрие тайните в живота на жената край кладенеца. Въпреки това мнозина Го приеха. Изпълнени с радост, те казаха на жената: “Ние вярваме не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос, Спасителят на света.” Самаряните вярваха, че Месия трябваше да дойде като Изкупител не само за евреите, но и за целия свят. Светият Дух им бе предсказал чрез Мойсей, че Той ще бъде пророк, изпратен от Бога. Чрез Яков им бе заявено, че хората ще бъдат събрани при Него. И от Авраам знаеха, че всички народи по земята ще бъдат благословени в Него. Самаряните основаха вярата си в Месия върху тези писания. Фактът, че евреите тълкуваха погрешно писанията на късните пророци, като приписваха на първото идване на Христос славата на Неговото второ идване, доведе самаряните до отхвърляне на всички Свещени писания, освен дадените от Мойсей. Но тъй като Спасителят помете всички фалшиви тълкувания, мнозина приеха думите на по-късните пророци и на Самия Христос за Божието царство. Исус бе започнал да събаря разделителната стена между евреите и езичниците и да проповядва спасението на света. Макар че бе евреин, Той общуваше свободно със самаряните, отхвърляйки фарисейските обичаи на Своя народ. Пред лицето на еврейските предразсъдъци прие гостоприемството на този презрян народ. Спа под техните покриви, яде с тях на трапезите им, сподели храната, приготвена и поднесена от ръцете им. Проповядва по техните улици и се отнесе към тях с най-голямо благородство и любезност.