ДО ЯКОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – ЧАСТ 7

В Ерусалимския храм висока стена отделяше външния двор от всички други части на свещената сграда. На тази стена имаше надписи на различни езици, че никой, освен евреин, не се допуска да премине тази граница. Ако някой езичник се осмелеше да влезе във вътрешния двор, той би осквернил храма и трябваше да заплати тази вина с живота си. Но Исус, Начинателят на храма и на неговите служби, привлече езичниците със съчувствие, а Божествената Му благодат им донесе спасението, което евреите отхвърлиха. Престоят на Исус в Самария бе предназначен да бъде благословение за учениците, които още бяха под влиянието на еврейската мания за величие. Те считаха, че верността към собствения им народ изисква да таят омраза към самаряните. Чудеха се на Исусовото поведение. Не можеха да откажат да следват Неговия пример и през тези два дни в Самария верността към Христос обуздаваше предразсъдъците им, но в сърцата си те бяха непримирими. Трудно приемаха, че ревност и омраза трябва да отстъпят място на набожност и съчувствие. Но след възнесението на Господа уроците Му възкръснаха в паметта им с ново значение. След изливането на Светия Дух те си спомниха погледа на Спасителя, думите Му, уважението и нежното Му отношение към тези презрени чужденци. Когато Петър отиде да проповядва в Самария, той внесе същия дух в делото си. Когато Йоан бе призован в Ефес и Смирна, си спомни преживяното в Сихем и се изпълни с благодарност към небесния Учител, Който, като предвиждаше предстоящите трудности, им даде помощ чрез собствения Си пример. Спасителят още извършва същото дело, както и тогава, когато предложи на самарянката водата на живота. Тези, които изповядват, че са Негови последователи, може да презират и да се стараят да отхвърлят другите, но никакво обстоятелство – раждане или националност, никакво житейско условие не могат да отблъснат Неговата любов от човешките чада. На всяка душа, колкото и грешна да е тя, Исус казва: “Ако би поискал от Мене, аз бих ти дал жива вода.” Поканата на евангелието не бива да се ограничава и да се предлага само на няколко избрани, за които предполагаме, че ще ни направят чест, ако я приемат. Вестта трябва да се предаде на всички. Христос е готов да поучава сърцата, отворени за истината. Той им открива Отца и поклонението, приемано от Този, Който чете в тях. На такива сърца Той не говори с притчи. На тях, както и на жената при кладенеца, Исус казва: “Аз, Който говоря с тебе, Съм Този.” Когато Исус седна да си почине при Якововия кладенец, бе дошъл от Юдея, където Неговата служба бе дала малък плод. Отхвърлен бе от свещениците и равините и дори тези, които изповядваха, че са Негови ученици, не можаха да разберат Божествения Му характер. Той бе капнал от умора, но не пренебрегна възможността да говори на жената, макар че тя бе чужда на Израил и живееше в открит грях. Спасителят не чакаше да се съберат множествата. Често започваше Своите уроци само с неколцина събрани около Него. Но един след друг минувачите се спираха да послушат, докато се събираха множества, учудени и благоговеещи пред думите Божии на изпратения от небето Учител. Който работи за Христос, не трябва да смята, че не може да говори пред малко слушатели със същата сериозност, както пред голяма група. Може да има само един, който слуша вестта. Но кой може да каже колко далеч може да стигне нейното влияние? Дори на учениците им изглеждаше, че Спасителят си губи времето с една самарянка. Но Той разговаряше с нея по-задушевно и по-красноречиво, отколкото с царе, съветници или първосвещеници. Уроците, които даде на тази жена, се повтарят до най-далечните краища на земята. Веднага щом намери Спасителя, самарянката доведе други при Него. Тя доказа, че е по-успешен мисионер от собствените Му ученици. Те не видяха в Самария нищо, което да им подскаже, че там е обещаващо мисионско поле. Мислите им бяха съсредоточени върху великото дело, което трябваше да се извърши в бъдеще. Не виждаха колко близо до тях беше жътвата, която трябваше да се събере. Жената, която те презряха, доведе цял град да чуе Спасителя. Тя веднага занесе светлината на своите съграждани. Тази жена представя практическата вяра в Христос. Всеки истински ученик се ражда в царството Божие като мисионер. Който пие от живата вода, става извор на живот. Получателят става дарител. Благодатта на Христос в душата е като извор в пустинята, от който блика свежест за всички. Тя пробужда в тези, които са близо до загиване, желание да пият от водата на живота.