ДРЕБОЛИИ

Разказват, че веднъж, докато довършвал една от скулптурите си, при великия Микеланджело дошъл негов приятел. Докато двамата си бъбрели, творецът продължавал работата си.
Няколко дни по – късно приятелят отново наминал и с изненада установил, че скулпторът още е зает със същата статуя, а тя като че ли била същата като предишния път. Тогава казал на Микеланджело :
– Ти през цялото това време тази статуя ли довършваше?
– Да – бил отговорът, – оправях я оттук-оттам, оглаждах я. Посмекчих малко тези черти, накарах този мускул да изпъкне, придадох повече чувство на устните и повече сила на ръката.
– Но това са дребни неща, приятелю, незначителни дреболии…
– Възможно е – отвърнал скулпторът, – съвършенството е съставено от дреболии. То обаче не е дреболия.