Когато се приближаваме при Бога, за да търсим благодатта и присъствието Му, трябва да правим това с чувство на любов и сърце, предразположено да прощава. Как можем да кажем: “И прости дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници” Мат.6:12, ако таим в сърцата си неприязън? Ако искаме молитвите да бъдат изпълнени, трябва да прощаваме и на другите по същия начин и то така пълно, както очакваме да ни бъде простено.

Ако вие сте оскърбили свои приятел или ближния си, ваш дълг е да признаете и поискате прошка, а неговият е да ви прости. След това вие трябва да потърсите прощение от Бога, защото братът, когото вие сте наранили, е Божия собственост, и оскърбявайки него, вие сте съгрешили и против Създателя и Изкупителя му. Ако без да искаме сме дали лъжливо свидетелство, повторили сме неточни думи пред някого, или по-някакъв начин сме причинили ущърб на авторитета му, нека да отидем при въпросната личност и да оттеглим всички лъжливи и неверни думи.

Честността в намеренията не трябва да бъде извинение, че не изповядаме грешките си.