ДЪЛБОКА И ЖИВА ОПИТНОСТ
„То как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно такова велико спасение, което отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули“ (Евр. 2:3).
Умът ни трябва да е прикрепен при Бога и влиянието ни трябва да говори за Него и истината Му. Не може да почитаме Бога, когато сме небрежни и равнодушни. Трябва с усърдие и сериозност да осигуряваме собственото си спасение и да спасяваме другите. На това ще се предаде всяка стойност и всичко останало ще бъде на второ място.
Чудната любов на Божия Син! Той напусна цялата слава, всичките почести, които имаше в небето, и бе толкова заинтересуван за спасението ни, че понасяше с такова търпение и кротост всяка неправда и укор, които човекът успяваше да му нанесе. Бе нараняван, мъчен и обиждан; бе разпнат на Голготския кръст и изстрада най-агонизиращата смърт, за да ни спаси от смъртта, за да можем да бъдем умити с кръвта Му и възкресени да живеем с Него в небесните обиталища, които ни е приготвил, и да се наслаждаваме на небесната светлина и слава, да слушаме как пеят ангелите и самите ние да пеем с тях.
Дадена ни е Книга, за да ни води през опасностите на този мрачен свят към небето. Тя ни съветва как да избегнем Божия гняв, представя ни Христовите страдания за нас, великата жертва, извършена, за да можем да се спасим и да се наслаждаваме на Божието присъствие завинаги.
Формалната святост няма да спаси никого. Всеки трябва да има дълбока жива опитност. Само това ще ви избави във времето на скръбта. Тогава работата ви ще бъде проверена от какъв вид е; и ако е от злато, сребро и скъпоценни камъни, ще бъдете защитени в тайната на Божието покривало.
