ДЪРВОТО НА ТРЕВОГИТЕ

 

Пареш е един индийски дърводелец, който наскоро наех за да ми помогне с възстановяването на старата ми селска къща. Днес той имаше доста труден и тежък ден. Загуби един час от работата си, защото спука гума,  после електрическия му трион се запуши, а в края на деня не успя да запали старият си пикап. Докато го карах към вкъщи, Пареш беше тих и замислен.

Когато пристигнахме, той любезно ме покани да влезна и да се запозная с неговото семейството. Тръгвайки към входната врата дърводелецът се спря за кратко при едно малко дърво и с две ръце докосна върховете на клоните.

Поледва нещо доста неочаквано. Отваряйки вратата на дома си той сякаш се преобрази. Вместо умора на лицето му се изписа голяма усмивка. Радостно прегърна двете си малки деца и даде целувка на жена си.

След като изпихме по чаша чай, той ме изпрати до колата и отново подминахме дръвчето.  Любопитсвтвото в мен надделя и аз го попитах защо се спря при него преди да влезнем. Отговорът му бе интересен.

  • Това е моето дърво на тревогите. Неприятности и проблеми винаги ще ги има, но едно е сигурно – те не принадлежат в дома ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам, ги закачам на дървото и всяка сутрин отново ги взимам. Обаче,  знаеш ли какво!? На следващия ден тревогите и притесненията не са нито толкова много, нито толкова страшни.