Виждайки това, еволюционистите могат единствено да се утешават с мечтата, че науката с течение на времето би могла по някакъв начин да реши тази дилема. Науката обаче, дори и да изминат хиляди години, не може и дума да стане, че би могла да докаже едно такова нелогично и неоснователно твърдение. Дори точно обратно, с развитието на науката тя прави по-ясна и проста абсурдността на еволюционните твърдения.

Ето това е, което се беше случило до сега. Колкото повече детайли относно структурата и функциите на живите клетки биват откривани, толкова по-ясно става, че клетката не е проста и произволно формирана смес, както се е смятало според примитивните биологични разбирания от времето на Дарвин.

При положение, че ситуацията е толкова ясна, да отхвърляш факта за сътворението и да основаваш произхода на живота на изключително неправдоподобни случайности и след това ревностно да защитаваш  тези твърдения, по-късно биха могли да се превърнат в източник на огромно унижение. Докато истинският образ на еволюцията все повече и повече излиза наяве и колкото повече общественото мнение вижда истината, толкова повече наближава времето, когато слепите защитници на еволюцията няма да могат да покажат лицата си.

Най-голямата пречка на еволюцията: душата

Съществуват много животински видове, които приличат един на друг. Например може да съществуват много живи същества, които приличат на коня или котката, както и много насекоми, които да приличат едно на друго. Тези прилики не учудват никого.

Неизвестно защо някои повърхностни прилики между човека и маймуната привличат голям интерес. Този интерес понякога отива толкова далеч, че кара някои хора да повярват в погрешните еволюционни тези. Всъщност повърхностните прилики между маймуната и човека не означават нищо. Бръмбарът “носорог” и носорогът също имат определени общи повърхностни прилики, но би било смешно само на базата на тази прилика да търсим да създаваме някакъв вид еволюционна връзка между тези две същества, от които едното е насекомо, а другото бозайник.

Освен по повърхностните прилики не може да се каже, че маймуната е по-близка до човека, отколкото другите животни. Всъщност, ако се взима под внимание нивото на интелект, то тогава медоносната пчела, която произвежда геометрично чудотворната структура на медените пити или паякът, който изгражда инженерното чудо на паяжината може да се каже, че са по-близки до човека. Дори в някои аспекти са и по-съвършени.

Нещо повече, между човека и маймуната има голяма разлика. В крайна сметка маймуната си е животно и от гледна точка на съзнанието няма никаква разлика от коня или кучето. От друга страна, човекът е съзнателно същество със силна воля, което може да мисли, говори, разбира, взима решения и отсъжда. Всички тези характерни черти са функции на душата, която човек притежава. Душата е най-съществената разлика, която създава огромна бездна между човека и останалите организми. Нито една физическа прилика не би могла да затвори тази празнота между човека и всяко едно друго живо същество. В природата единственото живо същество, което има душа, е човекът.