ЕДВА В ЗАТВОРА СИ СПОМНИХ ЗА БОГ

В залата настъпи тишина. Вратата се отвори, влезе съдията и бавно се насочи към мястото си. Аз седях с наведена глава. Страхувах се да повдигна очи и да погледна в очи мама, която ридаеше. Съдията отвори папката, чукна с чукчето и произнесе присъдата: „В името на Украйна, Стефан Иванович се осъжда на 15 г. лишаване от свобода.“ Ледени тръпки пробягаха по гърба ми и сълзи се стекоха по лицето ми. Та аз бях само на 21 години! В главата ми хаотично се блъскаха мисли и аз престанах да забелязвам какво се случваше около мен. Като на сън ми сложиха белезниците и ме поведоха нанякъде. Единствено отчаяното изражение на лицето на майка ми се запечата в паметта ми.
Дойдох на себе си едва в килията, когато до бузата ми се докосна нещо студено. Това беше железният креват, на който лежах. Не исках да ям, нито да спя. Спомени и мисли не ми даваха покой. Защо не слушах чичо си, който постоянно ми разказваше за Бог и ме канеше да отида на църква? Той ми говореше, че всички, които живеят според заповедите Му са щастливи и имат мир в сърцето, но аз не исках да слушам. Колко горчиво сега съжалявах за това!
Всичко започна с обикновените момчешки излизания. Изобщо не забелязах как всичко прерасна в сериозни разбойнически нападения. Огромни суми пари, успех и безнаказаност ми завъртяха главата и аз си мислех, че така ще бъде винаги, но едва в килията си спомних за Бог. Започнах да Го моля да ми прости греховете и да ме помилва. Господ чу молитвите ми и на второто съдебно заседание ми намалиха срока на 8 години затвор. Не изпусках Библията от ръце и славех Господ за Неговата милост, която аз изобщо не заслужавах. След няколко години в затвора при нас дойдоха членове на църквата на адвентистите от седмия ден и аз посетих тяхното богослужение. По онова време аз вече няколко пъти бях прочел самостоятелно Библията и се стараех да изпълнявам това, което е написано в нея. Кръстих се на третата година от престоя ми в затвора. За добро поведение ме освободиха предсрочно и от 15 години присъда, по Божие провидение, престоях в затвора само 5 години и половина. През 2012-та г. напуснах килията в затворническа колония номер 72 в гр. Вознесенск, като обещах на Бог, че ще разказвам на хората как Той ме бе извадил от пропастта и ми бе подарил надежда за спасение. Извършвам мисионерско служене в затворите и в центровете за наркомани и болни от СПИН в гр. Николаево, но това не е всичко. Мечтаех си за едно хубаво момиче християнка, която да обича Бог и да служи на хората. Тази заветна мечта Господ също изпълни.

~ Стефан Иванович, Украйна