ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА – ВЪЗСТАНОВЕНА

„На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай“ (Откр. 2:7).

Едемската градина за дълго време след грехопадението остана на земята. Падналата раса имаше възможност да съзерцава отдалеч дома на невинността, сега вече зорко пазен от Божиите ангели. Там Адам идваше със своите синове, за да се поклони и да слави Бога, защото Божията слава струеше от Едем. Там те подновяваха своя обет на вярност към закона, чието потъпкване бе причинило прогонването им. Когато вълната на порочността заля целия свят и злонамереността на хората определи присъдата им – унищожение чрез всемирен потоп – ръката, която бе сътворила Едем, го отне от земята. Но в последното възстановяване, когато ще има „ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1), Едем ще блесне с още по-славна красота.

Пазещите Божиите заповеди ще вдишват безсмъртна атмосфера под дървото на живота. През цялата вечност жителите на непадналите светове ще се радват на тази градина – образец на прецизност на Божията творческа мощ при сътворението, недокосната от покварата на греха – пример за това, че когато земята бъде възстановена отново за човечеството, ще бъде напълно изпълнен славния план на Твореца. Първоначалното владение на Адам е възстановено. Възхитен от радост той гледа същите дървета, чиито плодове беше брал в дните на своята невинност и щастие. Вижда отгледаните от собствените му ръце лозя, същите цветя, за които обичаше да се грижи. Умът му схваща реалността на гледката; разбира, че наистина Едем е възстановен, много по-прекрасен сега, отколкото когато беше изпъден от него.

Допуснати отново до дървото на живота в изгубения от толкова дълго време рай, изкупените ще растат, докато достигнат височината на човешката раса в първоначалната ѝ слава. И последните останали следи от проклятието на греха ще бъдат изличени, а верните на Христос ще се явят в красотата на Господа, нашия Бог, отразяващи в душа и тяло съвършения образ на своя Господ. О, удивително изкупление, за което е говорено толкова много, на което са възлагани такива надежди, съзерцавано с такова жадно очакване, но никога разбрано напълно!