Ето защо, връщайки се към зората на човечеството, доколкото може да се съди по археологическите разкопки и антропологическия анализ, човекът винаги е бил човек!

Първоначалната популация на хората съществува от няколко хиляди години. Тази възраст е пресметната не само въз основа на Библията, но също така и въз основа на   времето, на съществуване на цивилизациите, на Шумерия, на Египет и на другите древни народи. Тази популация дава представа за първоначалния общ език. След това тази популация „някак” се разделя на предполагаеми малки групи. Това разделяне съвсем не е било бавен еволюционен процес в продължение на стотици хиляди години.

Освен това, универсалното семантическо разбиране на човека  става свидетелство за уникалност в този свят и не позволява на натуралистичната наука да достигне дълбоката вътрешна природа на човека. Доктор Стент изразява съгласието си така:

„Колкото и дълбоко да изследваме зрителния път у човека , в крайна сметка трябва да признаем съществуването на „вътрешния човек”, който превръща зрителния образ в правило. А що се касае до лингвистика, анализ на езика, попадаме в същата задънена улица, в която ни заведе и анализа на зрението”.

Хомски и други специалисти в областта на структурната лингвистика намерили за необходимо да приемат без доказателство съществуването на „дълбока структура” на самосъзнание, но не знаят, откъде се взема и как функционира. Материалистическата наука може да обясни много с химическите формули и уравненията на физиката, но е безсилна да обясни такива понятия, като „душа” и „дух”. Стент продължава:

„ Човекът е способен да разбере „смисъла” на собственото си „АЗ”-  основен източник и основно предназначение на семантичните сигнали. Но не може да даде явно определение на „АЗ-а”. Той е интуитивно очевиден. Същото се отнася и за пространството, времето и причинността в природата.”

„АЗ-а” може да е интуитивно очевиден, но неговата причина не е така очевидна, най-вече, за еволюционистите. Реалността на собственото „АЗ” е очевидна но коя е „причината”, и какво е обяснението?! Тук е необходим свръхестествен Творец!

Всичко това ни води към извода, че основното предназначение на езика се свежда не просто до общуването на един човек с друг, а в общуването между човека и неговия Създател. Бог се обръща към човека чрез Своето Слово, а човека отговаря на Бога с поклонение и молитва.