ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД – ЧАСТ – 1

Тържественото влизане на Христос в Ерусалим бе смътно предзнаменование за Неговото идване в небесните облаци със сила и слава сред тържествуването на ангелите и ликуването на светиите. Тогава ще се изпълнят Христовите думи към свещениците и фарисеите: “- няма вече да Ме видите, докогато речете: Благословен, Който иде в Господнето име” (23:39 Матей 23:39). В пророческо видение пророк Захария видя деня на крайната победа. Видя също и участта на тези, които отхвърлиха Христос при първото Му идване. Той казва: “И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си” (Захария;12:10 Захария 12:10). Христос предвиди тази картина, когато видя града и плака за него. Във временното унищожаване на Ерусалим Той видя окончателното унищожаване на провинилите се в проливането на кръвта на Божия Син.

Учениците виждаха омразата на евреите към Христос, но не можеха да предвидят докъде щеше да стигне. Не разбираха още истинското състояние на Израил, нито си представяха какво възмездие щеше да сполети Ерусалим. Христос им откри това чрез нагледен многозначителен урок.

Последният призив към Ерусалим остана без последствие. Свещениците и началниците чуха пророческия глас от миналото, възпроизведен от множеството в отговор на въпроса: “Кой е този?”, но не го приеха като Божи глас. Разгневени и изумени, те се опитаха да накарат народа да млъкне. В тълпата имаше и римски служебни лица. Пред тях наклеветиха Исус като водач на въстание. Обясниха им, че Той бил на път да завладее храма и да се възцари в Ерусалим.