ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД – ЧАСТ – 3

“Бог обича да показва милост.” “- не благоволя в смъртта на нечестивия” (Михей; 7:18 Езекиил;33:11 Михей 7:18; Езекиил 33:11). За Него унищожението и осъждането е “удивително дело” (28:21 Исая 28:21). От милост и любов Той повдига завесата на бъдещето и открива на хората последствията от грешния начин на живеене.

Проклинането на смоковницата бе притча в действие. Това безплодно дърво, накичено измамно със зеленина, символизираше израилевия народ. Спасителят желаеше да обясни на учениците Си причината и неизбежността на израилевата съдба. Затова Той придаде на дървото морални качества и го използва като тълкувател на божествената истина. Евреите бяха отделени от всички други народи и изповядваха, че са верни на Бога. Те бяха особено привилегировани от Него и изповядваха правда, каквато никой друг народ не познаваше. Но те се поквариха от любовта към света и от алчността за печалби. Хвалеха се с познанията си, но не разбираха Божиите изисквания и бяха пълни лицемери. Подобно на безплодната смокиня, простираха лъжливи клони, наглед плодовити и красиви, но не раждащи нищо, “освен листа”. Еврейската религия със своя великолепен храм, свещени олтари, представителни свещеници и впечатлителни церемонии бе наистина красива наглед, но – липсваха смирение, любов и благотворителност.

Всички други дървета в овощната градина бяха без плод. Но дърветата без шума не пораждаха надежда, нито разочарование. Те представляваха езичниците, лишени от благочестие толкова, колкото и самите евреи, само че не изповядваха, че служат на Бога. Не се хвалеха с някаква доброта. Не познаваха делата и пътищата Божии. При тях не бе още време за смокини. Все още очакваха деня, който щеше да им донесе светлина и надежда. Евреите, получили от Бога по-големи благословения, бяха отговорни, че злоупотребяват с тези дарове. Привилегиите, с които се хвалеха, само увеличаваха вината им.

Исус отиде при смокиновото дърво гладен и очакваше да намери храна. Така бе дошъл и в Израил – гладен, надявайки се да намери у народа плодовете на правдата. Той бе употребил даровете Си за тях, за да дадат те плод за благословение на света. Даде им всички възможности и привилегии и като резултат очакваше съчувствие и съдействие в благодатното Си дело. Копнееше да види в тях самопожертвувателност и състрадание, ревност за Бога и душевна загриженост за спасението на съчовеците. Ако бяха пазили Божия закон, те биха действали всеотдайно, както Христос действаше. Но любовта към Бога и човека се затъмняваше от гордост и самонадеяност. Подложиха се на унищожение, като отказаха да служат на другите. Не предаваха на света съкровищата на истината, които Бог им бе поверил. В безплодното дърво можеха да прочетат както своя грях, така и своето наказание. Изсъхналата до корен от проклятието на Спасителя смокиня показваше какво щеше да представлява еврейският народ, когато Бог оттегли благодатта Си от него. Щом отказваха да предават благословението на други, те щяха да престанат да го получават. “Ти си погубил себе си” (Осия;13:9 Осия 13:9, Ц.П.).