ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД – ЧАСТ – 4

Предупреждението е за всички. Христовата постъпка с проклинането на дървото, което Неговата сила бе създала, е предупреждение към всички църкви и към всички християни. Никой не може да прилага в живота си Божия закон, без да служи на другите. Но много хора не водят Христовия любвеобилен и несебелюбив живот. Някои, смятащи се за отлични християни, не разбират в какво се състои служенето на Бога. Те правят планове и търсят начини да задоволяват себе си. Действат само в своя полза. За тях времето е ценно само тогава, когато могат да го използват за себе си. Това е целта им при всички дела в живота. Такива християни служат не на другите, а на себе си. Бог ги е създал, за да живеят в свят, в който трябва да се върши несебелюбива служба. Предназначението им е да помагат на съчовеците си по всеки възможен начин. Но личното “аз” е толкова голямо, че не могат да видят нищо друго. Далеко са от хората. Християни, които живеят за себе си, приличат на смокиновото дърво – с големи претенции, но без плод. Те съблюдават формите на богослужението, но без покаяние или вяра. Почитат Божия закон на думи, но им липсва послушанието. Говорят, а не вършат. С произнесената над дървото присъда Христос показва колко омразни са Му празните претенции. Той заявява, че не е толкова виновен явният грешник, колкото този, който претендира, че служи на Бога, а не принася плод за Неговата прослава.

Притчата за смокиновото дърво, изречена от Христос преди посещението Му в Ерусалим, имаше пряка връзка с урока, който Той предаде с проклинането на безплодното дърво. За безплодното дърво в притчата градинарят молеше: “- остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор и ако подир това даде плод, добре; но ако не, ще я отсечеш.” За безплодното дърво щяха да се положат по-големи грижи. Щеше да му се даде всякаква възможност да роди плод. Но ако и след това останеше безплодно, нищо не би било в състояние да го спаси от унищожение. В притчата не се предсказва резултатът от работата на градинаря. Той зависеше от народа, представен чрез безплодното дърво, към който Исус отправяше думите Си. Той сам трябваше да реши съдбата си. Небето му даде всички предимства, които можеха да се дадат, но народът не се възползва от благословенията. Изсъхналото дърво показваше какъв ще бъде резултатът. Народът сам реши своето погубване.