Една история за силата на женското влияние

Една история от аналите на Втората световна война, случила се вероятно преди да се родите, отваря прозорец към мистериозната и красива същност, която се намира у жената. Действието се развива в исторически ден, когато хиляди британски, канадски и американски десантни роти превземат бреговете на Нормандия под обстрела на германците. Ранени и мъртви мъже лежат навсякъде – жертвата, която позволява на други смели хора да изкатерят стръмните скали и постепенно да превземат Франция. Според правилата на войната се допускат лекари с ярко червени ленти на ръцете да утешават умиращите и да се грижат за ранените.

Противно на всички очаквания, в онзи ден на Нормандския бряг дошло младо момиче, французойка. Тя случайно попаднала сред последиците от боя. Жаклин Ноел карала колелото си по плажа, като се надявала да намери банския костюм, който сестра й близначка (убита преди две седмици) й дала. Тя носела лента с червен кръст на ръката си, която й служела като пропуск. Когато Жаклин видяла какво се случва на плажа, останала. Сменяла превръзки, помагала за изтеглянето на ранените от водата и правела каквото може, за да помогне. Останала там две денонощия.

Години след това, когато мъжете, оцелели от нахлуването Нормандия се събирали на срещи, обсъждали дали наистина е имало жена на плажа с тях онзи ден. Може би е бил ангел или са халюцинирали. Други ги уверявали, че спомените им са истински. Самата Жаклин се омъжила за британски войник, когото срещнала четири дни след историческата дата. Те живеят днес в малко френско село близо до крайбрежието.

Жаклин казва, че с години след това благодарни ветерани се появявали неочаквано на вратата й, за да поговорят и да благодарят на жената, която сякаш се е явила в сън. Стотици лекари мъже са рискували живота си на този плаж много пъти, но явно никой не бленува за тях. Няма сведения за върволици мъже, които са ги потърсили години по-късно, за да разберат кой ги е спасил.

Допирът на жена в момент на травма има дълбоко емоционално въздействие – наистина изглежда като посещение от ангел.

От самата история знаем, че оцелелите мъже от Втората световна война са се прибирали у дома и са се женели масово (толкова много, че до 1951 г. се е раждало бебе на всеки седем секунди). В интервюта тези мъже постоянно признават, че очакването да се приберат у дома в обятията на жената, която обичат и да видят децата си как играят спокойно в задния двор – това е осмислило страданията от войната. Буквално причината да се бият е била да се приберат у дома. Не е било случайност, че носът на почти всеки бомбардировач В-52 носел образ на жена.

Каквато и да е тази женска сила, със сигурност трябва да е нещо мощно.

Откъс от книгата „Сексът и женската душевност“