ЕДНА НОЩ НА ЕЗЕРОТО – ЧАСТ 3

Исус не ги бе забравил. Той ги наблюдаваше от брега и виждаше как изплашените до смърт мъже се борят с бурята. Нито за момент не изгуби от поглед Своите ученици. Очите Му с най-голяма загриженост следваха подхвърляната от вълните ладия. Както майката с нежност и любов наблюдава детето си, така състрадателният Учител наблюдаваше учениците Си. Когато сърцата им се смириха, нечистите им амбиции изчезнаха и смирено помолиха за помощ, която им бе дадена. В момента, в който учениците смятат, че са загубени, лъч светлина осветява една тайнствена фигура, приближаваща се към тях по водата. Но те не знаят, че това е Исус. Този, Който е дошъл да им помогне, те считат за враг. Обзема ги ужас. Ръцете с железните мускули, държали веслата, сега се отпускат. Ладията се люшка по волята на вълните. Очите на всички са приковани към видението, което ходи по разпенените гребени на бушуващите вълни. Учениците мислят, че това е призрак, който вещае тяхното унищожаване, и извикват от страх. Исус се приближава, сякаш готов да ги отмине, но те Го познават и извикват, молейки за помощ. Любимият им Учител се обръща, гласът Му успокоява страховете им. “Дерзайте! Аз Съм; не бойте се.” Веднага, след като можаха да проумеят този чуден факт, Петър излезе от себе си от радост. Като че ли още ненапълно повярвал, той извиква: “Господи, ако Си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.” “А Той рече: Дойди.” Гледайки към Исус, Петър вървеше сигурно, но когато самодоволно погледна назад към своите спътници в ладията, очите му се отклониха от Спасителя. Вятърът бучеше. Вълните бяха високи и се издигаха между него и Учителя. Петър се уплаши. За момент Христос се скри от погледа му и вярата му изчезна. Започна да потъва. Но когато вълните го погълнаха, вдигна погледа си от разгневените води и поглеждайки Исус, извика: “Господи, избави ме.” Исус незабавно хвана протегнатата ръка и каза: “Маловерецо, защо се усъмни?” Като вървяха един до друг, хванати за ръка, заедно се качиха в ладията. Но сега Петър бе потиснат и мълчалив. Нямаше причина да се хвали пред своите другари, защото чрез неверие и самоувереност едва не изгуби живота си. Когато отклони погледа си от Исус, опората му изчезна и той пропадна сред вълните. Колко често заприличваме на Петър, когато ни връхлети беда. Ние гледаме към вълните вместо да държим погледа си прикован към Спасителя. Подхлъзваме се и мощните води заливат душите ни. Исус не му каза да дойде при Него, за да загине; Той не ни призовава да Го следваме, за да ни изостави. “Не бой се – казва Той, – защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали. Защото Аз Съм Йехова, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител” (Исая 43:1-3). Исус четеше като на книга характера на Своите ученици. Той знаеше колко сериозно ще бъде изпитана тяхната вяра. При случая в езерото искаше да разкрие на Петър собствената му слабост, да му покаже, че сигурността зависи от постоянното упование в Божествената сила. Сред бурите на изкушенията Петър би могъл да върви в безопасност само ако отхвърли себелюбието и разчита на Спасителя. Точно там, където се смяташе за силен, той бе слаб; едва когато разбра собствената си слабост, можа да проумее колко е важно да разчита на Христос. Ако бе научил урока, който Исус искаше да му предаде със случая в езерото, не би се провалил, когато го сполетя по-късно голямото изпитание. Ден след ден Бог наставлява Своите чада. Чрез събитията в ежедневния живот Той ги подготвя за ролята на по-голямата сцена, която Неговото провидение им е определило. Резултатът от всекидневните изпитания решава тяхната победа или поражение в моменти на тежки житейски кризи. Хората, които не успеят да разберат, че са в постоянна зависимост от Бога, ще бъдат победени от изкушенията. Сега ние можем да си мислим, че сме стъпили на сигурна почва и никога няма да се поклатим. Можем да казваме уверено, че знаем в Кого сме повярвали и нищо няма да разклати вярата ни в Бога и в Неговото Слово. Но Сатана има намерение да се възползва от нашите наследени и придобити недостатъци в характера и да заслепи очите ни за нашите нужди и дефекти. Само ако осъзнаем собствената си слабост и не отклоняваме погледа си от Исус, ще можем да живеем в сигурност. След като Исус зае мястото Си в лодката, вятърът утихна “и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха”. Нощта на страх бе последвана от утринната светлина. Учениците и другите хора, които също се намираха в лодката, паднаха в нозете на Исус с благодарни сърца и възкликнаха: “Наистина Ти Си Божи Син.”