ЕДНО СТАДО С ЕДИН ПАСТИР

Видях висока планина, която най-горе бе равна и там се намираше Божият престол. От подножието на планината започваха пътеки, които бяха разделени една от друга с високи стени. Всяка църква и християнско общество си имаше своята пътека. Долу стените бяха толкова високи, че пътниците не можеха да се виждат помежду си. Но колкото по-високо се изкачваха по пътеките, толкова по-ниски ставаха стените. Горе на равнината всяко деление изчезваше. Имаше само едно единствено блажено множество около Божия престол.

Хората, които са по пътеките долу, където стените са толкова високи, че ничий поглед не може да проникне зад тях, са онези християни, чиито очи са още заслепени. Те не могат да познаят своите братя и сестри от другите църкви и общества. Обаче, колкото но-високо се издигат в Божиите пътеки, толкова по-ясно осъзнават, че и други християни се стремят към същата цел. Там горе тази цел се реализира – едно стадо с един Пастир.