ЕДНО ТИ ЛИПСВА – ЧАСТ – 1
И когато излизаше на пътя, някой се завтече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?”
Младият човек, който зададе въпроса, беше управник. Имаше големи имоти и заемаше отговорен пост. Той разбра, че любовта на Христос към децата се отнася и за него. Видя колко мило ги прие, как ги вдигна на ръце и сърцето му се запали от любов към Спасителя. Почувства желание да бъде Негов ученик. Толкова много бе развълнуван, че когато Исус тръгна по пътя Си, той изтича след Него, коленичи пред нозете Му и зададе искрено и сериозно въпроса, толкова важен за неговата душа и за душата на всяко човешко същество: “Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?”
“Защо Ме наричаш благ? – каза Христос. – Никой не е благ освен един Бог.” Желаеше да изпита искреността на управника и да го привлече по начин, който смяташе за най-добър. Осъзнаваше ли той, че Този, с Когото говореше, беше Божият Син? Какво беше истинското му сърдечно чувство?
Управникът бе високо почитан заради своята праведност. Наистина не осъзнаваше да е грешен и все пак не бе напълно доволен от себе си. Чувстваше, че нещо му липсва, нещо не му достига. Не можеше ли Исус да го благослови, както благослови малките деца, и да задоволи нуждата на душата му?
На въпроса Исус му отговори, че ако човек иска да придобие вечен живот, необходимо е да се подчини на Божиите заповеди. И му цитира някои от тях, които посочваха задължението на човека към неговия ближен. Отговорът на управника бе положителен: “Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.”