ЕДНО ТИ ЛИПСВА – ЧАСТ – 4

Той определи точно как управникът можеше да усъвършенства своя християнски характер. Думите Му бяха мъдри, макар да изглеждаха строги и скъпернически. Да ги приеме и да им се подчини – това бе единствената възможност, единствената надежда за спасение на управника. Неговият висок пост и богатства оказваха фино и зло влияние върху характера му. Запазеха ли се, биха изместили Бога в чувствата му. Да се отдръпне малко или много от Бога, означаваше да се задържи това, което би отслабило моралната сила и способности. Защото, когато светските неща се подхранват, ще станат всепоглъщащи, колкото и крехки и нищожни да са те.

Управникът бързо осъзна значението на Христовите думи и се натъжи. Ако бе оценил стойността на предложения дар, би станал веднага един от Христовите последователи. Бе член на почетния еврейски съвет и Сатана го изкушаваше с ласкателни перспективи за бъдещето. Младежът искаше небесното съкровище, но искаше също и временните предимства, които богатствата биха му донесли. Съжали, че съществуваше такова условие. Желаеше вечния живот, но не искаше да направи жертвата. Цената на вечния живот изглеждаше прекалено голяма и той си тръгна натъжен, “защото беше човек с много имот”.

Твърдението, че бе опазил Божия закон, бе измамно. Той показа, че богатствата бяха негов идол. Не можеше да пази Божиите заповеди, докато светът стоеше на първо място в чувствата му. Обичаше Божиите дарове повече, отколкото техния Дарител. Христос му бе предложил приятелството Си. “Следвай Ме!” – каза Той. Но Спасителят не означаваше за него толкова много, колкото собственото му име сред хората и колкото притежанията му. Да захвърли земното си съкровище, което бе видимо, и да го замени с небесно, което бе невидимо – това беше прекалено голям риск. Той отказа предложението на вечната Любов и се отдалечи, а след това светът щеше да получи неговото поклонение.