ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ В БРАКА

Какво представлява емоционалната интелигентност?

Емоционалната интелигентност има пет основни компонента:

  • Да познавате своите емоции
  • Да управлявате своите емоции
  • Да определяте емоциите у другите
  • Да управлявате взаимоотношенията
  • Да мотивирате себе си за постигането на целите си

„Най-важният фактор за емоционална интелигентност: вашите мисли във всеки един момент имат огромно влияние върху вашия личен EQ“ (д-р Недли).

А Активиращо събитие                  Б Мироглед              В Последици

Когато мислим ясно, (А) активиращото събитие трябва винаги да се анализира с оглед на нашия (Б) мироглед, преди да има каквито и да е (В) последици.

Ако смятаме, че почти няма никакъв начин да влияем върху чувствата си – че събитията и ситуациите директно причиняват нашите емоции и поведение – ние се ръководим от изкривено мислене.

Пример: Мъжът ми ме обвинява, че харча много пари за дрехи. Как ще отговоря? Ами зависи от мирогледа ми, а не от неговите думи (А→Б→В).

Парадигма на егоизма: АЗ съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре. Следователно: Ще му дам да се разбере!

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре. Следователно: Ще се опитам да разбера защо ми казва това. Ще му кажа спокойно, че според мен не си купувам излишни дрехи. Ще го попитам защо се притеснява за парите – да няма някакъв друг проблем. Ще искам да поговорим по тази тема.

ДЕСЕТТЕ КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ – В БРАКА

1 Мисловна нагласа „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“: Хората с мисловен модел „всичко или нищо“ обичат да опростяват света, като вкарват всичко в рамките на крайностите: черно и бяло; поляризирано или дихотомно мислене; перфекционизъм – нездравословен стремеж към съвършенство на всяка цена.

Отрицателен пример за брака: „Ако той не започне да си прибира обувките в шкафа, аз няма да живея повече с него“. Когато не можем да приемем недостатъците на другия, ние се обричаме на нещастен брак или дори развод. „Съпругата ми не е съгласна с мен, значи изобщо не ме уважава“. Когато не можем да приемем различията на партньора, ние не можем да постигнем тясно общуване и разбирателство.

Положителен пример за брака: Клетвата да „оставя всички други (…) докато смъртта ни раздели“ заема централно място за един силен, сигурен, посветен брак, както и решението да бъда верен/вярна на брачния си партньор. Любовта е въпрос на принцип, а не само на чувства.

2 ПРЕКАЛЕНО ОБОБЩАВАНЕ: Хората, които прекалено обобщават, са склонни да опростяват действителността, като избират да приемат едно или две отрицателни събития като „модел на живота“. Мислят, че тъй като им се е случило нещо лошо веднъж, то ще се случва постоянно през останалата част от живота им. „Все на мен се случва!“

Отрицателен пример за брака: „Ти никога не миеш съдовете“. „Ти винаги ме ядосваш“. „Ти никога не ме слушаш“.

Предразсъдъците са форма на прекалено обобщаване. „Ожених за мъж без висше образование. Той никога няма да може да ме разбира напълно“. Познавам човек, който има лошо мнение за жените, защото бившата му съпруга се е оказала несериозна.

Ефектът на снежната топка: едно неправилно заключение може да доведе до цяла поредица други: „Мъжът не ми подари нищо за осми март. Той вече не ме обича. Сигурно е започнал да харесва някоя друга. Ще го напусна и ще си намеря по-свестен“.

Когато близък човек прави неправилно обобщение за вас, няма смисъл да започвате да спорите. По-добрият вариант според д-р Недли: „Например ако съпругът/съпругата ви посрещне на вратата с обвинението „винаги закъсняваш“, вашата незабавна реакция вероятно ще определи нивото на спокойствие за вечерта. Можете да отговорите с основание следното: „Съзнавам, че често закъснявам и работя по въпроса“. Такъв един отговор ще увери другия, че сте загрижени за тревогите му/ѝ и разбирате идеята му/ѝ. За разлика от това, един отбранителен отговор от сорта на „Не винаги закъснявам“ вероятно ще породи разгорещена дискусия, придавайки неприятен тон на останалата част от деня“.

Положителен пример за брака: Когато хвалим добрите качества или добрите постъпки на другия: Винаги мога да разчитам на подкрепата ти в трудни ситуации. Никога не си ми давал/а повод да мисля, че можеш да ми изневериш. Никога не си ме лъгал/а.

  1. ПСИХИЧЕН ФИЛТЪР:Когато се съсредоточаваме върху маловажните аспекти в една ситуация за сметка на другите, ние гледаме през „психични филтри“. Когато гледаме през психичен филтър, възприемаме всеки малък проблем като бедствие.

Отрицателен пример за брака: Много брачни двойки са склонни да виждат само доброто, докато се оженят. След като отшуми първоначалното увлечение, те започват да забелязват повече лошото, докато в някои случаи започват да виждат само него. Ако бракът се разпадне, мъжът, който някога е бил принц, се превръща в негодник, докато скъпата принцеса става заядлива вещица. В много случаи именно възприятието – а не личността – се е променило.

„Преди брака отваряй очите си широко, а в брака ги притваряй“ (Ориенталска мъдрост).

Когато родителят има „любимец“ от децата, той започва да вижда само добрите му постъпки, а за лошите винаги да намира някакво извинение в обстоятелствата. Към другите деца е по-строг и взискателен, а към любимеца е по-снизходителен.

Положителен пример за брака: Да виждаме близките си не такива, каквито са, а каквито могат да станат. Да търсим положителните черти в другия, които са ни привлекли в началото. А да се взираме по-малко в отрицателните.

„Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-добри от вас“ (Филипяни 2:3; Български нов завет).

4 ЧЕТЕНЕ НА МИСЛИ: Психолозите определят „четенето на мисли“ като приписване на умствени състояния на другите въз основа на тяхното поведение и използването му като ръководство за нашите действия, както и за предсказване действията на другите. Четете мислите на някого, когато предполагате, че хората реагират отрицателно спрямо вас, когато няма категорично доказателство в подкрепа на това гледище. Мислим, че разбираме мотивите на другия.

Отрицателен пример за брака: По време на семейна кавга: „Зная какво точно си мислиш в този момент!“

И Библията категорично заявява, че не трябва да съдим мотивите на другите. Обаче можем да съдим техните действия. Например човек, който съди действията на другите, може с основание да каже: „Ти открадна колата ми; това е лошо“. Обаче когато казва: „Ти открадна колата ми; ти си лош“, той пресича чертата от съдене на действията към съдене на човека.

Ти-изречения/Аз-изречения: „Ти ме ядоса с безразличието си“ – „Ядосах се, че не ме защити“.

Първото изречение показва изкривено мислене: Активиращото събитие (А) директно предизвиква последици (В) – ядосване. Прескача се втория етап – мирогледа (Б), който е решаващ за правилната реакция. Всъщност казваме, че винаги когато някой се държи безразлично, ние ще се ядосваме. Нашите чувства са „обречени“ да зависят от действията на другите. А това е изкривено мислене.

Хората от едно семейство си създават представата, че се познават твърде добре един друг. Женените от десет, двадесет или дори петдесет години често започват да смятат, че знаят как се чувства и какво мисли техният партньор. Те се чувстват толкова удобно един с друг, че може дори да не изпитват особена нужда да говорят. Въпреки това се случва да тълкуват неправилно мислите и мотивите на другия.

Научете се да бъдете добри слушатели: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19).

5 ПРЕДСКАЗВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО: Хората, които допускат тази грешка, очакват, че ще се случат лоши неща и чувстват убеждението, че тяхното предсказание е вече установен факт.

Пример: Когато децата порастват и ставата самостоятелни, много често родителите си представят, че е станала катастрофа, докато шофират. Ако са загубили работата си, че няма да си намерят друга и ще умрат от глад!

Пример: „Никога няма да намеря човек, който да ме обича“ – когато човек има несполучлива връзка или брак, често си представя, че никога няма да срещне подходящия партньор.

Пример: „Ако се разделим, ще умра!“ – тази нагласа кара съпруга/съпругата да се вкопчват в партньора и да се подлагат на всякакви унижения, само за да го задържат. А това обикновено води до противоположен резултат – партньорът започва да се опитва с всички сили да се освободи. „Любовта трябва да бъде твърда“ – Джеймс Добсън. В наше време една от най-пагубните грешки в предсказване на бъдещето е очакването, че новобрачните двойки ще живеят „щастливо до края на дните си“ без особени усилия. Една втора сериозна грешка в предсказване на бъдещето допускат женени двойки, които смятат, че ще бъдат по-щастливи, ако се разведат.

Пример: Учени от Чикагския университет, които проучват 5 232 нещастно женени възрастни, не откриват никакви доказателства, че тези, които са се развели, са по-щастливи след това в живота от онези, които остават женени. Освен това, проучването показва, че две трети от нещастно женените брачни партньори, които запазват браковете си, докладват, че те пет години по-късно са станали щастливи. Изненадващото е, че най-нещастните бракове докладват най-драматичните обрати. Да правим всичко възможно, за да върви брака или връзката ни, е най-добрата прогноза за бъдещето.

6 ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ ИЛИ ОМАЛОВАЖАВАНЕ: Преувеличаването представлява непропорционално преувеличаване на истинското състояние на хората или ситуациите. Отрицателните характеристики на другите хора често се преувеличават, докато положителните характеристики се омаловажават.

Омаловажаването е като преобръщане на телескопа и поглеждане през неправилния край, така че всичко изглежда много по-малко, отколкото всъщност е. Такъв човек подценява стойността на тези хора или неща, които не иска да приеме.

Пример: Преди брака: Преувеличаваме положителните качества и омаловажаваме отрицателните.

След брака: Преувеличаваме отрицателните качества и омаловажаваме положителните.

Преувеличаваме личните предпочитания в закон, а омаловажаваме моралните принципи в предпочитания.

Пример: „Мъжът ми винаги трябва да ми съчувства“: предпочитание, което преувеличаваме в закон.

„Не искам да казвам на мъжа си, че съм си купила нова блуза, ще го излъжа, че ми е подарък от рожден ден“: морален закон, който омаловажаваме в предпочитание.

7 ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ: При този вид „изкривено мислене“ ние се обвиняваме за неща, които не бихме могли да избегнем или за които по принцип не сме отговорни. Персонализацията включва също тълкуване на коментарите, въпросите и поведението на другите като атака към нашето самоуважение. Когато възприемаме неправилно дори добронамерените коментари, ние ставате обидчиви.

Пример: Ако мъжът ми ме попита: „Колко струва новата ти блуза?“, са възможни съвсем различни реакции: Или „30 лв.“, или избухване: „Какво си ме заразпитвал? Според теб само харча излишни пари, нали? Мислиш само за себе си“. Едната е спокоен, прост отговор на невинен въпрос. Другата е отбранителна, обвинителна реакция, която бързо би могла да се разрасне до спор, ако ответната страна реагира по същия отбранителен начин.

Пример: Съпругът може да е имал много лош ден на работа и си идва в къщи в лошо настроение. Когато влиза с гръм и трясък, неговата свръхчувствителна съпруга, която бързо приема, че е ядосан на нея, реагира остро. Той ѝ отвръща със същото и следва семейна кавга.

Да изпитвате чувство за вина, когато всъщност не сте виновни, е още един показател за когнитивното изкривяване персонализация.

Пример: Жертвите на домашно насилие мислят, че те са виновни за побоя.

Ако се окажете в ситуация, когато наистина сте сбъркали, и трябва да оправите нещата с другия човек, трябва да се извините по такъв начин, че да се освободят и двете страни от вината и негодуванието. Целта на извинението трябва да бъде да кажете, че съжалявате за нещата, за които вие сте отговорни. Никога няма полза да се извинявате за неща, които не сте направили само за да разрешите неприятната ситуация. Когато дойде време за истинското извинение, кажете ясно, че съжалявате за направеното. Признайте действията си и споделете чувствата си за случилото се без да се оправдавате, без да обвинявате, без да преувеличавате и без многословност. Ако ситуацията го изисква, предложете компенсация. След това изслушайте реакцията на другия без отбранително отношение.

От самото начало е важно да помним, че засегнатият човек може да приеме вашето извинение, но може и да не го приеме. Въпреки че не можете да контролирате неговата реакция, трябва да е сигурно, че вашето извинение, молба за прошка и предложение за компенсация са искрени и без оправдания.

„Ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; нито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него“ (Йезек. 33:15,16).

8 ЕМОЦИОНАЛНА ЛОГИКА: Чувствата определят какво е истинското състояние на нещата: Не ми се прави нещо – следователно няма да го направя.

Пример: Отлагането на домашните задължения води до истински семейни войни и постоянни кавги.

Пример: Единият партньор има проблем и иска да го обсъди с любимия. Но съпругът/съпругата е уморен/а и не иска да слуша. Следва обида и кавга.

Д-р Недли: „Защото ми се иска“ или „защото не ми се иска“ никога не трябва да бъде мотив за поведението ни. Една добре обмислена, правилна причина трябва винаги да лежи в основата на всички мисли и действия”.

Важно е да намерим баланса между емоционалната логика и разумната преценка, като гледаме отвъд моментните чувства към бъдещето. Какъв ще бъде крайният изход от незабавното решение?

9 ПОСТАВЯНЕ НА НЕПРАВИЛНИ ЕТИКЕТИ: Неправилното етикетиране означава да описваме себе си или другите с крайно емоционални думи, които не са напълно верни. То включва използването на неточни, дразнещи описания за себе си или друг човек.

Пример: Децата, чиито родители постоянно им се карат и ги обиждат, често започват да вярват, че тези описания са верни. Такива деца изграждат чувство за малоценност, изгубват надеждата, че могат да се променят и заради обезсърчението си не влагат особени усилия да усъвършенстват себе си.

Пример: Съпругът/Съпругата често си избират някое лошо качество на партньора и то сякаш измества всички други негови качества: „мързелив“, „небрежен“, „егоист“ и т.н. Етикетът обикновено изключва всичко положително и го обрича да си остане вечно такъв.

Вместо това трябва да нападаме неправилното поведение, а не да обявяваме човека за „лош“.

Ти-изречения/Аз-изречения: „Ти си мързелив“ – „Струва ми се, че не държиш достатъчно на мен, когато не ми помагаш, а имаме толкова много работа“.

Продължителното неправилно етикетиране и омаловажаване на другите често отключва жажда за отмъщение, която засилва конфликта и поражда подобно изкривено отношение в човека, който ви вбесява. „Но ако жената е капризна по характер, самодоволна, взискателна и обвинява съпруга си за мотиви и чувства, които произлизат само от нейния изкривен темперамент, ако тя няма нежна проницателност да разпознае неговата любов и да я оцени, когато той не отговаря на всяка нейна прищявка, тя казва, че той я пренебрегва и не я обича. Почти неминуемо тя ще докара в дома си точно това състояние на нещата, от което се оплаква и ще направи всички тези обвинения действителност” (Елън Уайт). Постепенно неправилният етикет може да се превърне в реалност.

Една благородна цел е да търсим доброто в другите. Въпреки техните провали и слабости, стремете се да ги виждате такива, каквито могат да бъдат – положително променени към добро.

10 ОМАЛОВАЖАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО: Омаловажаване на положителните преживявания и лични постижения, „те не се броят“. Превръщане на добрите неща в негативни преживявания.

Пример: Имам нормален брак, но няма онази романтика, както във филмите. Как искам и мен така „да ме носят на ръце“.

Пример: Имах една позната, която не беше доволна от мъжа си, защото не бил много „изтънчен“. Иначе се грижеше за нея, помагаше ѝ, но според нея не отговаряше на интелектуалното ѝ ниво. И дори беше започнала да харесва друг. Всъщност тя забелязваше неговото загрижено отношение и верността му, но в нейните очи те не и изглеждаха чак толкова ценни.

Пожелание към всички нас: „Макар и да се появяват трудности, объркани ситуации и обезсърчение, нито мъжът, нито жената трябва да допускат мисълта, че тяхната връзка е била една грешка и да се отчайват. Решете да бъдете всичко възможно един за друг. Продължавайте да си оказвате един на друго същото внимание, както в началото. Насърчавайте се един друг по всякакъв начин, за да водите борбата на живота. Мислете как да си доставяте повече щастие един на друг. Оказвайте си взаимна любов и си правете отстъпки. Тогава бракът вместо да бъде край на любовта, ще бъде едва началото й” (Уайт, Е. Дом и семейство).

Дано да ни харесва идеалът за любовта-принцип: „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). Тогава наистина ще имаме щастливи бракове и семейства.

Йорданка Дейчева, психолог