Емоционална интелигентност за християни

Библията говори за емоционална интелигентност хиляди години преди психолозите да започнат да говорят колко е важна тя. Един от многото примери:

„Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град“ (Притчи 16:32).

Елън Уайт казва: „Истинските принципи на психологията могат да се намерят в Свещеното Писание“ (Ум, характер, личност. Т. 1. С. 17). „Обучавайте и дисциплинирайте ума чрез учене, наблюдаване, размишляване. Не можете да се срещнете с Божия ум, ако не поставите в употреба всяка сила на своя ум“ (пак там, с. 10).

А един от стиховете, които в последните няколко години ми станаха любими, е Евреи 5:14: „А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“. Обикновено разпознаваме кое е добро и зло чрез нашия морал, прилаган чрез съвестта. Обаче този стих ни казва, че трябва да можем да разпознаваме доброто и злото чрез чувствата си, за които обикновено си мислим, че сами си се появяват и изчезват! А всъщност не е точно така.

Да бъдем емоционално интелигентни означава:

• Да разпознаваме чувствата си.
• Да управляваме добре чувствата си.
• Да разпознаваме чувствата у другите.
• Да управляваме добре взаимоотношенията си с другите.
• Да постигаме целите си.

Всичките тези пет точки от емоционалната интелигентност откриваме и в Библията. Но днес ще се фокусираме повече върху първите три: да разпознаваме и управляваме своите чувства, както и да разпознаваме чувствата у другите. Защо пък е важно това? Защото нашите чувства са най-силният мотиватор на нашите действия. Когато осъзнаваме и управляваме добре чувствата си, ние ще можем да контролираме добре действията си и да вършим добро. В противен случай ще вършим зло.

Какво означава да разпознаваме доброто и злото с чувствата си? Когато някой ви критикува и ви каже едно, а вие се вбесите и му кажете десет, какво разпознавате с чувствата си? Определено злото. Желанието за отмъщение, изразено в обиди и „око за око, зъб за зъб“, показва, че чувството, което изпитвате в момента, избира злото.

А когато някой ви обиди и вие запазите спокойствие и му кажете: „Виж какво, не ме обиждай, няма как да запазим добрите отношения така, кажи какъв е проблемът и да се опитаме да го решим“, тогава сте се научили да контролирате чувствата си и да избирате добрата реакция – да се защитите с достойнство, но без агресия.

Също така, когато разпознаваме чувствата у другите, ние ще можем да правим това, което Библията ни съветва най-често – да им съчувстваме, да изпитваме състрадание, жалост, милост. Иначе ще си останем коравосърдечни.

Синът на гърма

Сега ще ви напомня една изключително любопитна история от Новия завет, в която би трябвало да има много емоционална интелигентност от всички действащи лица, но накрая се оказва, че само един от героите я притежава.

„И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“ (Лука 9:51-55).

От какво чувство се ръководи бъдещият апостол на любовта Йоан, чийто пръв прякор е „Син на гърма“? Какво чувство изпитва, когато казва „да падне огън от небето и да ги изтреби“? Осъзнава ли, че се ръководи от ярост, отмъстителност, разочарование, наранено его? Разпознава ли истинските си чувства? Не, ни най-малко. Той ласкае себе си с мисълта, че изпитва праведен гняв и защитава своя Учител и Бога. Мисли си, че постъпва много достойно, също като великия пророк Илия. А всъщност се ръководи само от наранената си гордост. Всъщност той не изпълнява първото условие за емоционална интелигентност: да разпознаваме чувствата си.

Управлява ли той добре чувствата си, както изисква второто условие за емоционална интелигентност? Отново не. А и няма как да направи това, след като не си признава истинските си чувства. И реакцията му е съответна – агресивна, злонамерена, жестока – иска да ги убие с огън всичките.

А сеща ли се апостол Йоан какво ще причини на невинните хора от цяло едно село? Че ще умрат те, децата им, животните им – че ще унищожи десетки хора? Той изобщо не се замисля за техните чувства, нито за последиците от действието си – да ги изгори с огън от небето. Следователно не изпълнява и третото условие за емоционална интелигентност – да разпознаваме чувствата на другите и да им съчувстваме.

Оказва се, че като младеж апостол Йоан има много нисък коефициент на емоционална интелигентност! За разлика от него Исус проявява изключително висока емоционална интелигентност и загриженост за хората:

„Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“ (Лука 9:55).

Той се вълнува от тези хора, от техния живот, а най-вече от тяхната вечна съдба. „На какъв дух сте“ – това е един от библейските изрази за емоционална интелигентност и отношение към другите и към Бога.

Според д-р Недли в книгата му „Изгубеното изкуство на мисленето“, издателство Нов живот, коефициентът на интелигентност, IQ, определя 20% от успеха ни в живота, докато другите цели 80% зависят от коефициента на емоционална интелигентност, EQ. Защо? Отговорът на д-р Недли: „Безконтролните емоции могат да накарат дори най-интелигентната личност да се държи глупаво“.

От какво зависи как ще реагираме на провокация? От самата провокация или от нещо друго? Самаряните обидиха апостол Йоан и той така се вбеси, че поиска да ги избие всичките. Но когато след ареста на Исус войниците Го облякоха в царска мантия и Му се подиграваха, Той не изрече нито дума на обида и не свали огън от небето да ги изгори. Защо при една и съща провокация виждаме различна реакция?

Ако провокиращите събития (обида, проблем, конфликт, затруднение) директно въздействат върху нашите чувства и произтичащите от тях реакции, ние сме обречени никога да не можем да контролираме гнева, завистта, омразата, пожеланието, депресията и т.н. – обречени сме винаги да изпитваме силни негативни чувства, които директно да предизвикват нашите негативни реакции. Ние дори не бихме могли да бъдем християни!

Петър и Юда

Хубавото е, че някои библейски примери, както и примери от нашия живот, ни говорят, че хората не винаги се поддават на силните чувства и често успяват да ги контролират, както вече споменахме за разликата между реакциите на апостол Йоан и Исус към самаряните, както и реакцията на Исус към войниците, които Му се подиграваха. Има и още един впечатляващ пример – разликата между Юда Искариотски и Петър. И двамата следват Исус 3 години и половина, и двамата виждат прекрасния Му характер и невероятните Му чудеса, а накрая и двамата Го предават: Юда за пари, а Петър се отрича от Него. Ако събитията директно предизвикваха нашите чувства и реакции, защо те двамата правят две коренно различни неща?

Юда отиде и се обеси.

Петър отиде и се покая.

Следователно има нещо, което стои между събитията и нашите чувства и действия, нещо, някакъв филтър, през който оценяваме провокиращите събития, а след това той предизвикват нашите чувства и реакции. Библията много ясно казва какъв е този филтър, през който оценяваме всяко събитие в живота си:

„Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той“ (Притчи 23:7).

Когнитивно поведенческата терапия напълно го потвърждава. Всяко нещо, което ни се случва, преминава през филтъра на нашата житейска философия, нашите мисли, нашите вярвания – ние го оценяваме и тогава реагираме. Само че това става много бързо, автоматично, затова често не го забелязваме.

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли заявява: „Най-важният фактор за емоционална интелигентност: вашите мисли“. Често си мислим, че чувствата вървят преди мислите, но всъщност нашите мисли, нашият мироглед определят нашите чувства и действия. Затова и Петър и Юда реагират по различен начин на едни и същи събития – имат различни мисли, различни вярвания.

Един пример от живота

Да вземем един съвременен пример: колежката ми е възмутена, че съм допуснала грешка, и казва нещо в смисъл, че не съм от най-интелигентните й колеги, меко казано. Това е едно събитие или както се нарича в Когнитивно поведенческата терапия – активиращо събитие. То може да е обида, както в случая, или пък загуба на близък човек, провал в работата, лъжа, болест и т.н.

Как ще реагирам на думите на колежката? Имам, най-общо казано, два варианта.

1) Ще й кажа, че и тя не блести с интелектуални постижения, т.е. ще й го върна тъпкано! Тя ще ми каже едно, аз ще й кажа десет. И после сигурно няма да се погледнем в очите месеци наред.

Активиращото събитие (обидата) е преминало през филтъра на моя мироглед (егоизъм) и чувствата и реакциите ми са съответни на него.

2) Ще й кажа: Виж какво, познаваме се от толкова години, хайде да не се обиждаме, всеки допуска грешки. Дай да видим как да оправим нещата.

Във втория случай активиращото събитие (обидата) е преминало през филтъра на моя мироглед (християнство) и чувствата и реакциите ми са съвсем различни.

Кога ще реагираме като в 1) вариант – на обидата с обида, на злобата със злоба, на присмеха с присмех и т.н.? Когато мирогледът ни е философията на егоизма:

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни“ (Галатяни 5:19-21).

Кога ще реагираме спокойно, с достойнство, ще се защитим, но без агресия? Когато мирогледът ни е философията на любовта:

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22,23).

Когато Христос е постоянен гост в сърцата ни, Той смекчава коравосърдечния ни егоизъм. „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, (…) Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:1-8).

Отново апостол Павел ни казва как става промяната от егоизъм към истинска любов:

„И така, моля ви, братя, поради Божиите милости (…) недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1,2). Всичко в християнския живот започва и продължава с промяната на мисленето, която Светият Дух постепенно извършва в нашия ум и мироглед.

Хъркането и емоционалната интелигентност

Ще илюстрирам този принцип с един пример от моя живот. Реших да отида на един лагер, защото много ми харесваше програмата. Но се оказа, че ще бъдем четири жени в стаята. За мое огромно съжаление, две от тях хъркаха. За мен това е голямо изпитание, защото аз мога да заспивам само на тишина. След като заспя, могат да хъркат колкото си искат. Но ако заспят преди мен, просто няма заспиване. Обаче тук идва другият проблем – не мога да заспивам бързо. Въртя се поне половин час преди да заспя. И какво се получи? Докато аз се въртях, те заспаха. Първата вечер едната започна да хърка. Но тъй като бях уморена от пътуването (бяхме станали в 5 часа), някак си заспах. Обаче другата вечер, докато аз пак се въртях, те пак заспаха. Тогава започна да хърка другата. И то постоянно. Като добре зареден компресор. До 12 и половина се въртях. После извадих лаптопа и започнах да си оправям тази тема за чувствата. Сигурно съм заспала не по-рано от 2 часа. На другия ден чувствата ми бяха далеч от радостни. Бях изпълнена с негодувание и възмущение. От себе си – защо изобщо дойдох. Бях изпълнена с негодувание и възмущение от нея – като се знае каква е, защо спи в стая с други, та да ми пречи и на мен да спя.

Обаче тъй като пишех тема за чувствата, Бог реши да ми предаде урок по контрол на чувствата. Вярвам, че Светият Дух ми внуши мисълта: „Тези жени не са виновни, че аз съм решила да дойда на този лагер. Пък и все пак това са само три нощи. Те не хъркат нарочно, за да ме дразнят. Може да си имат някакви здравословни проблеми“. Трябва да ви кажа, че в мига, когато си помислих това, негодуванието и възмущението ми драстично намаляха, а постепенно напълно изчезнаха. Вече не бях ядосана. Дори на себе си. А след като малко си поплаках, още повече се успокоих.

Затова ви казвам от личен опит: Упражнявайте се да мислите правилно – с необходимото себеотрицание, съчувствие, добронамереност към другите. И лошите чувства към тях ще изчезнат. Ще започнете да ги виждате в съвсем друга светлина – Божии деца, които имат нужда от вашата помощ и съчувствие. Когато всеки ден се упражняваме да мислим и чувстваме правилно, чувствата ни наистина ще започнат да различават доброто от злото.

Много често нашите проблеми идват не от липса на вяра, но от неправилно мислене. Затова силно ви препоръчвам отново „Ум, характер, личност“ и „Изгубеното изкуство на мисленето“, които ще ви помогнат да проверите точността на мислите и чувствата си.

А пожеланието ми към всички вас и към мен самата е ежедневно да имате тази опитност на апостол Павел:

„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).

Йорданка Дейчева, психолог