Емоционално изцеление: причини за страданията (1 част)

Всички ние страдаме по един или друг начин. Някои може да са преживели болка и травматични събития в детството си, други – в юношеството или зряла възраст. Те могат да бъдат сексуално, физическо или емоционално насилие, пренебрегване на нуждите, загуба на близък човек, предателство, хронично физическо или психическо заболяване, член на семейството в затвора или с умствено заболяване, насилие в семейството или други трудни обстоятелства, които оставят белези в душите ни. Някои от тези белези предизвикват срам, страх, ниско самочувствие и огорчение, които не само остават за цял живот, но и могат да причинят умствено и физическо заболяване.

Споделяне: Припомнете си някое преживяване, което е оставило белези в сърцето, ума и душата ви. Ако желаете, можете да го разкажете на човека до себе си. Ако не желаете, можете да разкажете как някой ваш познат е бил повлиян от болезнено преживяване в миналото.

Псалм 147:3: „Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им [лекува болката им и ги утешава в скръбта им]“. Бог лекува. Ние трябва така да настроим болните си сърца, че да може Бог да ни даде всичко, което според Него трябва да преживеем в живота си.

2 Коринтяни 1:2-4: „Благодат и мир [вътрешно спокойствие и духовно здраве] да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. Благословен [прославен и почитан] Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (подчертано от автора).

Бог е описан като Източник на всяка утеха за всички наши проблеми

Добрата новина е, че Бог е нашият лекар. Той е изпратил Исус в този свят, за да донесе обновление и изцеление. Но за да разберем и преживеем това, трябва първо да потърсим библейското основание за лечението и фактите за него. След това трябва да позволим на всички тези бисери на истината да станат част от нашия мироглед за това как да реагираме на Неговото лечително докосване. След това трябва да позволим на Бога да промени най-дълбоките ни мисли, вярвания и чувства. Да видим какво ни казва Библията за емоционалното изцеление.

Живеем в осакатен от греха свят и затова всички ще преживеем болка. Псалм 147 ни казва, че Бог е нашият лекар и ние трябва да бъдем готови да приеме Неговата воля, за да можем да преживеем това, което Той желае да ни даде.

Когато осъзнаем, че Той се грижи за нас и ние сме в центъра на Неговата воля, ние можем да бъдем сигурни, че когато дойдат болезнените преживявания, Той може да ни утеши във ВСИЧКИТЕ ни трудности (2 Коринтяни 1:2-4). ВСИЧКИ включва и най-болезнените случки, които сме преживели, макар да сме се чувствали самотни, или сме мислели, че никой не ни разбира.

Бог не винаги премахва изпитанието или болката

„Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават“ (Псалми 23:4) – Бог е с нас в болката и скръбта. „Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (2 Коринтяни 1:4-5) – Бог не винаги ни утешава само заради самите нас, но и за да внасяме утеха в живота на другите.

 2 Коринтяни 1:5-7: „Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилства чрез Христос. Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа [във вас] да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата“.

Библията ни казва, че понякога Бог не премахва болката. Но Той е винаги С НАС в страданията и скърбите – не само за да ни утешава, но и защото ни обича, защото иска и ние да утешаваме другите! Иска да ни използва да утешаваме другите, като им разказваме за утехата, която сме получили от Него в живота си.

„Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни“ (Исая 63:9) – самият Бог страда, когато ние страдаме. Той чувства цялата болка много по-остро от нас. „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“ (Притчи 17:22) –емоционалната болка води до физически последици, дори смърт.

Мисълта, че Бог страда, когато ние страдаме, често не се разбира правилно. Помислете за някое ваше болезнено преживяване. Беше ли Бог с вас? Къде беше Той? Къде си представяте, че е Той, когато скърбите?

Дали Бог присъства, когато Неговият Син Исус е бит по пътя към кръста? Преживява ли Исус физическо, емоционално и словесно насилие? (Да) На кръста Той е почти съвсем гол пред хората, нали? Някои смятат това за форма на сексуално насилие. Къде е Бог във всичко това? Той е близо до Исус, както е близо до нас, когато ние страдаме.

Заради великата борба, в която и ние участваме, Бог трябва да остави Сина Си да умре, за да бъдем ние спасени. Също така се налага често Бог да допуска в този грешен свят решенията на хората да бъдат осъществени, за да може накрая цялата вселена да бъде спасена.

Исус изпитва цялата болка

Разликата между Исус и нас е в това, че ние използваме наши защитни механизми да се справяме с болката, докато Исус поема тежестта на всичко без никаква защита. Той поема болката заради теб и мен. Представете си цялото страдание, което сте преживели, както и на вашите майка, баща, съпруг, съпруга, син, дъщеря, съсед или приятел, умножено по милиардите хора по света. Христос го е почувствал цялото… Той усеща нашата болка по-силно, отколкото ние някога ще я усетим, и ни донася истинско изцеление, което не можем да получим от нищо друго и от никой друг.

„Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава“ (Притчи 15:13) – духът се съкрушава от скръбта на сърцето.  Скръбта е свързана със загуба и мъката от загубата. Ние скърбим не само за смърт на възрастен човек, но във всеки момент от живота, дори в детството.

В мъдростта си Соломон пише под Божие вдъхновение, че това, което съкрушава живота ни, е скръбта! Тя е следствие от загубата и мъката. Всички ние преживяваме загуба в даден момент от живота си. Всъщност някои проучвания показват, че към 70 годишна възраст деветдесет процента от хората преживяват някаква форма на депресия заради загуба на близки. И не само възрастните. Проучванията показват също, че малки деца преживяват мъка и загуба, въпреки че понякога не си спомнят това като възрастни.

Затова ние носим в себе си загубите още от ранна възраст чак до зрелостта, а много от нас носят тези отворени рани без никога да са преживели необходимото емоционално изцеление, което може да облекчи раните и болката. Но как може да се излекува човек?

Автор: Катя Райнърт