ДУМИ, КОИТО НАРАНЯВАТ: Травмата от емоционалното насилие
Ние надигаме гласа си, за да покажем ясно формите на насилие, които дехуманизират жени, мъже, момчета, момичета и уязвими възрастни хора. Защо е толкова важно да обърнем внимание на този въпрос?
Причина №1
Първата причина да се говори срещу насилието във всичките му форми, е защото много Божии деца загиват или страдат от негативните последици за здравето и благополучието си поради насилие и малтретиране.
Здравните власти ни казват, че всяка година 1.3 милиона души по целия свят умират в резултат на насилието във всичките му форми: колективно (например свързано с банди или с войни), насилие, насочено към себе си (например при самоубийство), междуличностно (например в случай на домашно насилие). Тези смъртни случаи наброяват 2.5% от общия брой смъртни случаи в света всяка година. През първите 15 години на 21 век 6 милиона човека са загубили живота си в следствие на междуличностно насилие.
Освен това много хора всеки ден стават жертви на насилие, което не води до фатален край. Те са оцелелите от междуличностното насилие (физическо, сексуално и психологическо насилие или липса на грижи). Нефаталното междуличностно насилие е по-често срещано от убийствата и уврежда сериозно здравето и социалния живот на човека.
Раните на жертвите от междуличностното насилие може да не се виждат, но те са дълбоки и последиците може да се осакатяващи и дълготрайни.
Причина №2
Втората причина да се говори срещу насилието във всичките му форми е защото ние сме Божиите ръце и крака в този свят и представяме Неговата любов и изцеляваща сила.
Самият Исус ни призовава да се отнасяме един към друг с любов и уважение, когато казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35).
Освен това той ни кани да се лекуваме и подкрепяме едни други: „А най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри“ (1 Петър 3:8).
Следователно, наш дълг е да съчувстваме на жертвите на насилие и да направим всичко по силите си да предотвратим насилието във всичките му форми.
НАСИЛИЕТО ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВСИЧКИ
Въпреки че насилието може да засегне всички, като че ли жените, децата и възрастните хора поемат по-голямата част от нефаталното физическо, сексуално и психологическо насилие.
- Един на четири възрастни съобщават, че са били физически малтретирани като деца.
- Една на пет жени съобщава, че е била сексуално малтретирана като дете.
- Една на всеки три жени е била жертва на физическо или сексуално насилие от интимен партньор в някакъв момент от живота си.
- Един на седемнайсет по-възрастни хора съобщава за насилие през последния месец.
- Жените много по-често са жертви на изнасилване, физическо насилие и преследване, отколкото мъжете.
Макар че вредите от физическото и сексуалното насилие са реални, има една форма на насилие, за която се говори по-малко – и често се омаловажава – и това е психологическото насилие. Някой може да каже: „Но той или тя никога не ме удря. Неговото или нейното поведение наистина ли е насилническо?“ Ами да… такова е!
Психологическото насилие е реално и оставя дълготрайни последствия. Белезите от физическото насилие може да зараснат, но тези от емоционалното насилие не се виждат и отнема по-дълго време да се излекуват. Емоционалното насилие може да унищожи самочувствието на един човек и резултатът е чувство на срам и ниско самочувствие.
Тази събота ще се фокусираме върху психологическото/емоционалното насилие. Най-честата форма на емоционален тормоз е вербалното насилие.
Историята на Мери
Мери искала да каже нещо, но трябвала да събере кураж, за да го съобщи на съпруга си, Джон. Най-накрая тя му заявила, че обмисля да се върне в университета, за да продължи образованието си.
„Защо изобщо би обмисляла такова нещо?“ – извикал Джон. – „Скъсаха те на последните курсове, така че очевидно няма да се справиш и този път. Ти си глупава. Никога няма да завършиш програмата и ние няма да хвърляме парите си за това.“
В този разговор не бил нанесен нито един удар, но били отворени рани. Това не бил обикновен разговор; това е пример за емоционално насилие в брака. Тъжното е, че съпруги и съпрузи като Мери може да нямат представа, че са във връзка с насилник, нито пък знаят какво да направят по въпроса.
Въпроси за размисъл:
- Ако това бяхте вие, бихте ли разпознали емоционалното насилие?
- Как бихте реагирали, ако станете жертви на психологическо насилие?
- Какво казват за него Библията и Духът на пророчеството?
Докато размишляваме върху тези въпроси, трябва да поясним, че, въпреки че жените по-често стават жертви на сексуално и физическо насилие, отколкото мъжете, проучвания в САЩ откриват, че в случаите на емоционално насилие данните са сходни за двата пола.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА АГРЕСИЯ
В едно съвременно проучване, проведено в щатите, 8079 мъже и 9970 жени отговаряли на въпроси за насилието през последните дванайсет месеца, както и за претърпяното насилие през живота им. Почти половината (малко над 48%) от всеки пол съобщили, че са били обект на психологическа агресия през целия си живот под формата на изразена агресия или насилнически контрол.
Разликите са при емоционалното насилие. Жените по-често са жертви на изразена агресия от страна на интимния им партньор, отколкото мъжете, но и двата пола съобщават, че са били жертви на насилнически контрол от страна на партньора си – 4-ма на всеки 10 човека.
Истината е, че както мъжете, така и жените са виновни за прояви на емоционално или вербално насилие към партньора си.
Проучването разкрило и формите на емоционалното насилие. Формата е това, чрез което то се проявява в дома. Най-често съобщаваните форми на вербална агресия за двата пола са обидни думи като грозен, дебел, луд или глупав и унижаване, обиждане или подигравки. Най-често срещаната форма на психологическа агресия, използвана както към мъжете, така и към жените, е насилническият контрол и изискването да се знае къде са по всяко време.
Разликите се проявяват при жените, от които по-често се изисква да съобщават на партньора си къде се намират. Мъжете по-често биват обиждани. Те също така съобщават, че стават свидетели на силен гняв от страна на партньора си до такава степен, че изпитват страх.
Какво е емоционалното насилие?
Емоционално и вербално насилие може да бъде всяко държание, което унижава личността, достойнството и самочувствието на някого. С други думи, емоционалното насилие е думи и/или поведение, които са контролиращи, унизителни, наказващи или манипулиращи. То включва обидите и опитите да ви изплашат, изолират или контролират. Често това е знак, че ще последва физическо насилие.
Отказът на любов, общуване, подкрепа или пари са индиректни методи на контрол и поддържане на власт. Пасивно-агресивното поведение е прикрита враждебност. Човекът, който го проявява е „вълк в овчи дрехи“.
Насилникът ви диктува къде до ходите, с кого да говорите или какво да мислите. Едно е да каже: „Ако купим тези мебели за трапезарията, няма да можем да си позволим да отидем на почивка“, а съвсем друго е да ви блокира кредитните карти. Шпионирането, преследването, потискането на вашата личност, влизането в личното ви пространство или разпореждането с вашите принадлежности също е проява на насилие, защото е незачитане на личните граници.
За разлика от физическия тормоз, емоционалния тормоз няма видими симптоми и често е трудно да бъде разпознат. Може да не смятате, че сте жертви на насилие, ако не ви нараняват физически. Но емоционалният и вербалният тормоз може да имат краткосрочни и дългосрочни последици, които са също толкова сериозни, колкото тези от физическото насилие.
Хората, жертви на емоционално насилие, често се чувстват невидими и незначителни, което може да остави по-дълготрайни белези от физическите удари. Един семеен психолог го обяснява по следния начин. „Физическото насилие казва: „Ти не струваш.“ Емоционалното насилие казва: „Ти дори не съществуваш“.“
Как да разпознаем емоционалното насилие
За да разпознаем насилническите взаимоотношения, е важно да различаваме насилието от нормалните конфликти. Конфликтите са нещо често срещано в брака и в други взаимоотношения и не винаги са свързани с насилие. Хората трябва да имат своето мнение и да бъдат свободни да го изразяват. Ключът е в начина, по който човек изразява своите възгледи.
Според един експерт „Не е емоционално насилие да се разделите с партньора си. Не е емоционално насилие да спорите с него. Не е емоционално насилие, когато някого го заболи от действията ви. Хората реагират според собствените си представи, така че тяхната реакция не определя вашето поведение. Също така не е емоционално насилие да изкажете мнението си с безцеремонна прямота. Може на изказването да му липсва тактичност, но не е проява на емоционален тормоз. Отново, само защото някой се обижда от казаното, това не означава, че той е преживял емоционално насилие“.
При емоционалното насилие има умишлено надмощие, проява на сила от човек, който използва това поведение, за да има власт и да държи другия под своя контрол.
Понякога има и физически знаци. Зъбите може да са стиснати от напрежение; сърцето може да започне да бие силно. Това е начинът на тялото да ви каже, че нещо не е наред. Всеки път, когато се опитвате да водите разговор като нормални хора, за да разрешите някой проблем или конфликт, се чувствате сякаш някой ви напада.
Най-накрая, вашето собствено поведение може да ви даде доказателство за емоционално насилие. Усещате ли, че постоянно се извинявате за поведението на съпруга/съпругата си? Чувствате ли, че трябва да променяте неща в себе си, за да отговорите на изискванията на брачния си партньор? Неоправданите извинения и самообвиняването са най-често срещаните характеристики на съпруга или съпругата, жертви на емоционално насилие.
Жертвата може да си мисли: „Трябва да променя това в себе си, защото никога не съм достатъчно добър/добра, никога не успявам да отговоря на изискванията… какво да направя за да го променя?“
Ако се чудите дали сте жертва на емоционално насилие във връзката си с някого, най-вероятно е така. Ето един тест, който сега можете да направите сами за себе си. Готови ли сте? Ако брачният ви партньор или някой друг в живота ви:
- Иска да знае какво правите по всяко време и иска постоянно да поддържате контакт.
- Изисква паролата ви телефона, имейла или социалните ви медии.
- Държи се много ревниво, като постоянно ви обвинява, че изневерявате.
- Не ви разрешава или ви разубеждава да се срещате с приятелите и семейството ви.
- Опитва се да ви спре да ходите на работа или на училище/университет.
- Ядосва се по начин, който ви плаши.
- Контролира всичките ви финанси и за какво харчите парите си.
- Не ви разрешава да отидете на лекар.
- Унижава ви пред околните.
- Нарича ви с обидни думи (като „глупав“, „отвратителна“, „безполезен“, „курва“ или „дебела“).
- Заплашва да нарани вас, хората, които обичате, или домашните любимци.
- Заплашва да се обади на властите, за да съобщи, че извършвате престъпления.
- Заплашва да нарани себе си, когато ви е ядосан.
- Казва неща като: „Ако аз не мога да те имам, никой няма да те има“.
- Взема решения за вас, които вие трябва да вземате (като какво да обличате или какво да ядете).
Автор: Катя Рейнърт