Наред с мутацията и случайността, естественият отбор е третият основен фактор, който според еволюционната теория е „създал и продължава да създава видовото многообразие в природата“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 43). Естественият отбор коригира фактора „случайност“ и стимулира мутацията. Естественият отбор и събитията със случаен характер се определят като „основни еволюционни сили“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 51). В пособията върху еволюционната теория естественият отбор се определя като „унищожаване, отмиране на по-слабите и по-неприспособените към условията на живот организми и преживяване на по-силните и по-приспособените“. Той се осъществява активно, сляпо и без цел. Чрез „борбата за съществуване“ в естествени условия се гарантира следващата по-висша форма на развитие. Така еволюционната теория вижда пътя за усъвършенстване и произхода на нови видове.

Борбата за съществуване в нейните три форми на изява (междувидова, видова и конституционна) Дарвин приема от Т. Малтус и Ернст Хекел. Те дават следното определение на това явление: „По-висшите раси ще трябва да заместят по-нисшите…Това може да се осъществи по пътя на естествения отбор, който е основен и доминиращ принцип за развитието на дадено общество“. Дарвин изразява същността на борбата за съществуване или т.нар. „преживяване на по-способните“ (survival of the fittest) още по-ясно в своя фундаментален труд „Върху произхода на видовете“ по следния начин: „В края на краищата естественият отбор ще трябва да унищожи дивите примитивни раси, като по този начин ще се даде възможност за безпрепятствено утвърждаване на високоразвитите човешки раси“.

Такова е учението на еволюционната теория относно естествения отбор.

Каква е позицията на науката и човешката опитност?

1) Известно е, че условията на околната среда влияят върху изменчивостта на биологичните видове. По пътя на изкуствения отбор могат да бъдат целенасочено създадени различни варианти, които да се различават външно от изходните форми. Тези вариантни форми показват обедняване в генетичния материал в сравнение с изходния вид или едностранно изявяване на някои негови качества, от които човекът има специален интерес. В случая обаче не става дума за създаване на нов биологичен вид, а за получаване на междинен или краен продукт от вече съществуващи специфични свойства на генетично обработвания вид. В биологията това явление е известно като микроеволюция, осъществяваща се на популационно равнище, т.е. засяга един и същи биологичен вид. Но по пътя на естествения отбор не се постига преминаването на един примитивен в друг по-сложен биологичен вид (макроеволюция). С идеята за естествения отбор Дарвин има право, но той не може да обясни по този начин получаването на по-висши биологични видове. Това се потвърди по-късно от Грегор Мендел, който установи, че естественият отбор гарантира адаптацията, но само в рамките на даден вид.

2) Дарвин заимства термина „отбор“ от изкуствената селекция, прилагана и днес нашироко в растениевъдството и животновъдството. Неправилно обаче прави аналогия между тях. От генетиката се знае, че в основните и най-важни моменти при реализацията на естествения и изкуствения селекционен подход съществуват огромни различия, което не дава основания да приемем тези методи за аналогични. При изкуствената селекция основно значение имат методичните подходи, програмирането, преживяемостта, съпротивителните способности и най-вече крайната цел: изгодата не за селектирания вид, а за друг биологичен вид (обикновено човека), който по отношение на първия подхожда паразитно, търсейки единствено своята полза много често за сметка на съпротивителните възможности на селектирания вид. Пример в това отношение е производството на инсулин от чревната бактерия (Ешерихия коли). При естествения отбор такъв подход в природата е непознат. Така че естественият отбор и изкуствената селекция не могат да бъдат аналогии, тъй като се преследва различна крайна цел.

3) Селекционната доктрина на еволюционната теория оказа и оказва ужасяващо влияние в областта на социалния живот, етиката и моралните ценности на човечеството: расизмът и налудничавата идея на националсоциализма на Хитлер за високоразвитата арийска раса водят началото си от селекционния принцип. Това доведе до унищожаването на милиони хора. Немският лекар еволюционист и националист Алфред Пльотц пише в книгата си „Расова хигиена“ следното: „Тъй като естественият отбор не винаги функционира така, както висшите раси биха желали да бъде, то този естествен отбор трябва да бъде подсилен чрез изкуствени селекционни методи … слабите и негодните за живот трябва да бъдат унищожавани“. Дарвин сигурно не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея…, но тя стана факт за съжаление! И това не е случайно, защото Дарвин каза само половината от истината. Това, което той премълча, се премълчава и днес. На Дарвин са му били добре известни многобройни природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“. Да вземем например симбиозата и алтруизма.

Мисленето на днешния модерен човек не се различава много от идеите на някои политически системи от близкото минало, чиито основни идеолози бяха Хекел и Дарвин, напр. националсоциализма, комунизма и др. А какво да кажем за безмилостната конкурентна борба или евтаназията? Днес мнозина са готови да минават през трупове, за да достигнат егоистичните си цели…

И тъй, въпросът за етиката и моралните ценности е в противоречие със селекционния принцип на еволюционната теория. Дарвиновата идея за „правото за живот на силния“ никога не може да стане фундамент на човешката етика. Ако човекът е само едно високоразвито животно, не съществуват никакви основания той да живее според етика и морал, защото решаващо за развитието му е наистина „правото на силния“, правото на този, който е „по-добре приспособен“ към условията на средата. Естествено, човек не би трябвало да се интересува от етика, ако единствената максима за неговото поведение е егоистичният нагон за преживяване. Живот или смърт, съществуване или несъществуване – за едно такова висше животно тези феномени не биха имали никаква стойност, защото всичко е случайно, без план, без цел… Една „еволюционна етика“ без смисъл и цел не може да бъде фундамент на морално-етична система. Еволюционната теория не признава никакъв по-висш авторитет. А ние знаем, че няма и не може да съществува етика без висш авторитет. Еволюционистът Т. Хъксли пише: „Аз трябва да призная, че не можах да намеря нещо по-добро от Библията, когато търсех фундамент, на който да бъдат изградени моралните взаимоотношения в днешния хаотичен свят“.