Жива любов

Колко от вас са егоисти? Ние имаме смъртоносна диагноза и сме безнадеждно болни от себелюбие. Можем ли с такава диагноза да очакваме щастлив и спокоен живот? Просто няма начин. Затова трябва да отидем в медицинско заведение, да го наречем по-благозвучно лечебен център, където да започнем лечението. Един от най-добрите центрове за лечение е семейството. По 3 причини:

1. В семейството можем да изграждаме постоянна и дълбока близост.
2. В семейството можем най-добре да откриваме слабостите си и да ги поправяме с опрощаващия и коригиращ дух на близките си.
3. В семейството можем ежедневно да се упражняваме в любов.

Ние обикновено искаме в семейството да намерим безусловна любов, разбиране, съчувствие, отзивчивост, справедливост и т.н. – и, да, донякъде получаваме това. Но тъй като сме болни от егоизъм, няма как да бъдем на 100% алтруисти, въпреки че с Божията помощ се променяме всеки ден, ако желаем. Семейството няма как да бъде източникът на безусловна любов, разбиране, съчувствие, отзивчивост, справедливост – Бог е източникът на тези неща. А семейството е лечебният център, където се лекуваме от егоизъм и се учим да живеем в любов. Когато приемем, че бракът, освен всичко друго, е и лечебна институция, тогава наистина очакванията ни от тази него ще бъдат реалистични и ще имаме правилна перспектива.

Ще дам един положителен пример с моето семейство. Ние със съпруга ми сме много различни по отношение на вземането на решения: аз съм изключително импулсивна и бърза, докато той безкрайно бавно взема дори и малки решения. Например аз влизам в магазина и излизам с обувки, докато за него трябва да посетим по пет пъти всички магазини. Това много ме дразнеше. Обаче когато се оженихме, не бях в първа младост и вече бях започнала да допускам невероятната възможност, че все пак може не винаги да съм права. И забелязах, че понякога за важните решения е необходимо да се помисли повечко и да има достатъчно време Бог да подейства с провидението Си.

Когато се оженихме той имаше Застава, която сам си сглобяваше и разглобяваше. Обичаше да си играе с нея. Всички около нас имаха западни коли втора ръка, но ние – не. Лошото е, че Заставата не искаше да се чупи. Поне година и половина му трябваше, за да търси най-подходящата кола и, за мое щастие, накрая Заставата ни се счупи на 2 км. от къщи и трябваше да се приберем пеша. И точно тогава се появи възможността за нова кола – обадиха се на мъжа ми, когато дойде автовоз на автокъщата, позната на шефа се отказа от колата, която той ѝ беше намерил, и така се сдобихме, с Божията помощ, с един Опел Мерива на доста малко километри, която до сега караме и не ни е създавала никакви проблеми. Само сипваме бензин.

Този и други случаи постепенно ме убедиха, че обмислянето на важни решения по-дълго време си струва. Така едно малко дразнещо за мен качество всъщност се оказа доста полезно в някои случаи. И вече не ме дразни толкова – освен когато трябва да му купуваме дрехи…

И така, семейството е лечебен център, където се лекуваме от егоизъм и се учим да живеем в любов. Затова сега ще кажем няколко неща за това какво представлява истинската, живата, божествената любов за разлика от популярната представа.

Популярната представа за любовта

Популярната представа от медиите, филмите и книгите е, че бракът, за съжаление, слага край на любовта и започва сивото ежедневие без почти никаква страст и романтика. И това постоянно се повтаря и предполагам, че донякъде и затова хората все по-рядко и все по-късно пристъпват към такова обвързване за цял живот.

Статистиката за България е следната: Средната продължителност на брака у нас е 15,5 г. Броят на извънбрачните деца е 60%. Най-честата причина за развод е по „взаимно съгласие“. Тези, които преди 15 години са си казали, че ще се обичат „Докато смъртта ни раздели“, сега вече по „взаимно съгласие“ не могат да се търпят повече. Има обаче и нещо положително в статистиките за миналата година – нараства броят на сключените бракове.

Разбира се, ние сме християни и имаме малко по-различно отношение към брака от хората, които не вярват в Бога, но все пак живеем в тази среда и тя неминуемо оказва влияние върху сплотеността на семейството. Според мен най-издръжливата „спойка“ за семейството е любовта. Тя е самата същност на Бога, а ние сме създадени по Божия образ. Следователно за нас като християни тя би трябвало да е основата на дълготрайния брак. Но имаме ли правилната представа за истинската любов, или съзнателно или несъзнателно сме възприели популярната представа от песните, филмите, книгите и рекламите?

Според първия постулат на Когнитивно-поведенческата терапия от 20 век „Мислите предшестват чувствата и емоциите“. А мъдрецът Соломон още преди 3 хиляди години го е разкрил под влиянието на Светия Дух: „Каквито са мислите в душата му – такъв е и той“ (Притчи 23:7). Следователно това, което мислим за любовта, определя и как ще я чувстваме и проявяваме. Можем да сме сигурни, че Божието слово е източникът на принципите на всяка истинска наука, включително и Психологията.

 Изкривена представа за любовта

Най-широкоразпространеното днес в обществото мнение е, че любовта е, медицински казано, болестно състояние.

„Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен“ – Франсис Бейкън.

„Любовта е сериозна душевна болест“ –  Платон.

„Сърцето си иска своето. Няма логика в тези неща. Срещаш някого, влюбвате се и това е“ – Уди Алън.

Аз повярвах в Бога, когато бях 2 курс в университета. И оттогава представа ми за любовта претърпя пълна промяна. Сега любимото ми описание за любовта се намира в добре познатият на всички пасаж от 1 Коринтяни, 13 глава:

„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8).

Какво разбираме за любовта от този пасаж? От какво се повлиява тя? Само от чувствата ли? Не. Тук любовта е представена като отношение към другия човек, като принцип във взаимоотношенията. Любовта прави винаги най-доброто за обекта на любовта, т.е. любовта е ПРИНЦИП. Тя не е мимолетно чувство, въпреки че включва много чувства с много нюанси (страст, романтична привързаност, приятелска близост, усещане за сигурност и т.н.). Но основната характеристика на живата любов е, че тя е ПРИНЦИП, РЕШЕНИЕ ДА ПРАВИМ НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДРУГИЯ. Истинската любов се ръководи предимно от волята. В нея се включват както много различни чувства, така и разумна преценка.

В Песен на песните 8:7 се казва, че „Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят“. Какви са тези „много води“ и „реки“? Според мен това са многото проблеми, с които се сблъсква всяко семейство. Ако живата любов беше само чувство, тя щеше да изчезне след първата сериозна кавга, защото чувствата силно се повлияват от обстоятелствата, те са много променливи. От друга страна, ако тя е принцип във взаимоотношенията, който се състои в това да правим най-доброто за другия, тогава любовта ще намери начин за излизане от всяка криза.

Веднъж ми се обади една жена с проблеми в брака. На първата консултация един час ми разказва без прекъсване как ѝ липсва романтика в брака. На втората консултация – отново същото. После разбрах, че съпругът ѝ е отговорна личност, която се грижи за семейството, но тя се беше съсредоточила върху едно-единствено нещо, което според нея убиваше любовта. Мисля си, че точно такова отношение показва, че представата за любовта се е повлияла в голяма степен от популярната сантиментална представа.

Не казвам, че романтичните жестове и мили думи не са важни. Напротив! Много са важни. Обаче ако съпругът ми всеки ден ми бели картофите и ми реже лука, мога да му простя, ако не ми подари цветя за 8 март. Но пък ще се зарадвам, ако и това направи!

В книгата си „Живот в любов“, психологът д-р Ед Уит дава следното обобщение за любовта:

1. Любовта е изкуство, което трябва да изучавам и животът ми да се изпълни с нея. Аз мога да се науча как да обичам.
2. Любовта е активна сила, която мога да управлявам със собствената си воля. Аз не съм безпомощен роб, „пленник“ на любовта. Аз имам избор.
3. Любовта е силата, която ще произведе любов, когато се науча да я раздавам, вместо да се напрягам да я привлека.

Елън Уайт казва в прекрасната си книга „Дом и семейство“: „Чистата и свята обич не е чувство, а принцип. Онези, които са подбуждани от истинска любов, не са нито неразумни, нито слепи… Истинската любов е един възвишен и свят принцип, съвсем различен по характер от онази любов, която се възбужда от чувствата и която внезапно умира, когато е подложена на сериозно изпитание” (Уайт, Елън Г. Дом и семейство, гл. “Истинска любов или заслепение”).

 Обобщение

Можем да обобщим, че истинската жива любов, която може да споява и сплотява семейството, е принцип на живот, който включва елементи от цялата човешка личност:

• Мироглед
• Сетива
• Чувства
• Разум
• Воля
• Действия

Има един библейски пример за истинска, жива любов, в който забелязваме всички тези характеристики. Намира се в 1 Царе, 1 глава:

„Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше. Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ; а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ. (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?“ (1 Царе 1:1-8).

Тази жена години наред няма деца, което за онова време е голям проблем. Обаче той е готов да понесе срама и подмятанията, че сигурно крият някакъв грях, щом Бог не ги благославя. И не ѝ дава разводно писмо, както лесно би могъл да направи, ако не я обичаше истински. Но явно любовта му е подобна на Божията – не иска да се откаже от жената, на която държи повече от себе си.

И макар да си е решил проблема с наследниците, като си е взел втора жена, която му е родила деца, любовта към първата си остава непроменена. Елката постоянно се опитва да я утеши със силата на своята любов: „Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?“. Представям си, че все едно ѝ казва: „Любовта ми към теб няма да се промени от обстоятелствата, колкото и да са мрачни и неприятни. Имаш много други добри качества, които обичам. Ти си най-скъпото ми след Бога“.

С очите на обичта Елкана забелязва злобата на втората си жена към Анна и прави всичко възможно да компенсира това – дава й двоен дял от всичко, приготвено за празника. Любовта му не е само на думи, тя се изразява чрез действията му.

 Как да проверим дали обичаме истински, с цялото си същество, както Бог ни обича, или любовта ни е само за лесните времена, когато няма проблеми?

Ако това (някакво неприятно, дразнещо за мен качество или навик) никога не се промени, ще продължавам ли да обичам партньора си, както досега, или ще започна да трупам негодувание и да се заяждам с него/нея?

Има една дума, която може да убие всяко топло чувство. Това е думата АЗ. АЗ искам ти да се грижиш за мен, АЗ трябва да получа щастие, АЗ желая да ме забавляваш, АЗ очаквам да ми даваш пари… И така до безкрай. Егоизмът има разрушително влияние върху всяка връзка.

В древната книга Изход е записано нещо много интересно (Изход 23:5): „Ако видиш магарето на неприятеля си, паднало под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него“. А колко повече, ако става дума за приятеля ти или за най-близкия ти човек! Ако жена ти мърмори и не ти се иска да я слушаш, все пак се заслушай какво ти казва. Ако мъжът ти си оставя обувките неподредени и не ти се иска да му приготвиш вечерята, все пак му приготви. Егоизъм или любов?!

Ето какво е открил един известен музикант: „Ако искаш истински отношения и чувства, то трябва да се откажеш от своят егоизъм“ (Лаури Юльонен).

Примерът на Исус

Ние сме християни и идеалният пример за нас е Исус. Как реагира Той на неприятните ситуации, причинени от най-близките Му хора?

Майка Му и братята Му, най-близките Му роднини, дойдоха при Него, докато проповядваше и искаха да Го приберат вкъщи, защото „мислеха, че Исус не е на себе си, след като твърди, че има Божествена власт и се поставя над равините, укорявайки ги за греховете им“ (Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 191). „Често Го виждаха тъжен, но вместо да Го утешат, настроението и думите им само нараняваха сърцето Му“ (пак там). Колко ли е бил разочарован и наскърбен, че от отношението на майка Си, която беше преживяла толкова свръхестествени неща, свързани с Него. Въпреки всичко това виждаме Неговото дълготърпение към тях и нежната Му грижа за тях – дори на кръста Той възлага на Йоан да се погрижи за майка Му!

А любимите Му ученици, които твърдят, че са готови да умрат за Него, до един се разбягват, а Петър дори три пъти се отрича публично от Учителя си. Но Исус не само не ги порицава и отхвърля, но и предварително се моли за тях – да възвърнат вярата си!

Защо постъпва по този странен начин? Исус е любов, жива любов.

Две философии

Съществуват две основни философии за отношението ми към света:

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.

Ако искаме да бъдем истински християни и да имаме щастливи семейства, трябва да пожелаем да бъдем себеотрицателни и даващи – като Исус. Това е възможно само ако признаем егоистичната си същност и всеки ден молим Бога да извършва свръхестествената хирургична интервенция, която е обещал в книгата на пророк Йезекиил: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“ (Йезекиил 36:26).

Любовта в брака може да се запази и да сплотява семейството, ако и мъжът, и жената съзнателно си поставят за цел да правят най-доброто за партньора си. И най-вече, ако поставят Исус на първото място в живота си и с Неговата помощ прилагат на практика съвета на Павел:

„Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“ (Филипяни 2:3).

„Всеки път, когато се караме, все едно сме на върха на една от тези планини. Много двойки мислят, че си играят на Царя на планината, когато имат разправия. „Победителят“ е този, който успява да надделее с думите си над другия толкова, че да го/я бутне от канарата. Но това е изкуствена победа. Никога няма да играя тази игра с теб, не защото съм добър човек, но защото бракът е обвързал глезените с дълго и здраво въже – ако ти паднеш, падам и аз. Да, ние сме двама, но има само един брак, една връзка. И за двамата ще бъде най-добре, ако правим, говорим и мислим такива неща, които ще бъдат от полза за този трети обект между нас, който сега наричаме брак. Няма победители и губещи – ние или двамата печелим, или и двамата губим“ (Клаудио и Памела Консуегра. Сезоните на семейството).

Моето пожелание за всички нас днес е златното правило на Християнството: „Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас“ (Матей 7:12).

Йорданка Дейчева, психолог