Животните, които спят зимен сън могат да продължат да живеят, въпреки че телесната им температура пада на същите градуси както ниските температури навън. Как те успяват да направят това?

Бозайниците са топлокръвни. Това означава, че при нормални условия тяхната телесна температура винаги се запазва постоянна, защото природният термостат в тялото им регулира тази температура. По време на зимния сън обаче нормалната телесна топлина на малките бозайници като катериците – с нормална телесна температура от 40 градуса, спада до малко над точката на замръзване, като че ли е регулирана с някакъв ключ. Телесният метаболизъм силно се забавя. Животното започва да диша много бавно и неговото нормално сърцебиене, което е 300 пъти в минута, спада на 7-10 удара на минута. Неговите нормални телесни рефлекси спират и електрическите дейности в мозъка му се забавят, като стават почти незабележими.

Една от опасностите на неподвижността е замръзването на тъканите при много студено време и това, че могат да бъдат унищожени от ледените кристали. Животните, спящи зимен сън, обаче са защитени от тази опасност благодарение на специалните си характерни черти, с които са надарени. Телесните течности на спящите зимен сън животни се запазват от химични вещества, притежаващи висока молекулярна маса. Така, тяхната точка на замръзване е намалена и те са защитени от вреди.