„…защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.“

(Йоан 15:5)

Първият и най-важен урок е този за зависимостта от Бога. Както корените на полското цвете са дълбоко в почвата, както за него е нужно да получава въздух, роса, вода и слънчева светлина, така и ние трябва да получим от Бога нещата, които служат за живота на душата ни.

Божието присъствие е гарантирано за християнина. Тази Скала на вярата е живото присъствие на Бога. И най-слабите могат да го притежават. Тези, които се смятат за най-силни, могат да станат най-слаби, ако не чувстват зависимостта си от Бога; ако не чувстват, че Той е тяхната сила и стойност. Това е Скалата, върху която можем успешно да градим. Бог е близо чрез принесената от Христос жертва, чрез застъпническата Си служба, чрез любящата Си и нежна ръководна власт над църквата. Седящ на вечния престол, Той ни наблюдава с дълбок интерес. Докато църковните членове с вяра черпят живителни сили и храна от Исус Христос, а не от човешки мнения, съвети и методи, докато убедени в близостта на Бога в Христос, полагат цялото си доверие в Него – дотогава ще имат жива връзка с Христос – така както клончето е свързано със стъблото. Църквата не е установена върху човешки теории и дългосрочни планове (…) Тя зависи от Христос – нашата праведност. Изградена е върху вярата в Христос „и портите на ада не могат да й надделеят“.

Силата на всяка душа е в Бога, а не в човека. В мълчание и увереност ще бъде силата на всички, които са предали сърцето си на Исус. Нашият Небесен Баща не изпитва обикновен интерес към нас, но загриженост, много по-силна от тази на майка към детето й. Нашият Спасител ни е изкупил чрез човешкото Си страдание и скръб, подложен на оскърбления, подигравки, насилие, отхвърляне и смърт. Той бди над теб, треперещо Божие дете! При Него имаш пълна закрила. Слабостта на човешкото ни естество няма да попречи на нашия достъп до Небесния Отец, защото Христос е умрял, за да се застъпи за нас.