През 2006 г., докато рекламирал филма Роки Балбоа, Силвестър Сталоун изненадал християните с изявлението си. Той казал, че вярата му в Исус Христос не само е повлияла написването на първия филм за Роки, но и решението му да създаде последния филм е вдъхновено от факта, че отново се е присъединил към християнството. Отчасти поради тази промяна Сталоун осъзнал, че по-рано животът му е бил повлиян от лошия му избор, защото е разчитал на себе си. Той казва: „Трябва да се ползвате от познанията и уменията, както и от ръководството на някой друг.” Сталоун е научил нещо, което много хора започват да разбират – нуждаем се от Бога и от другите, които са около нас.

Библията потвърждава тази двупосочна зависимост. Давид показва, че разчита на Бога, като вика към Него и отправя молитва: „Слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой; защото на Теб се моля.“ (Псалом 5:2) А в Еклисиаст Соломон ни насърчава да разчитаме на другите. Всъщност той казва, че ако си помагаме един на друг, това може да ни укрепи, но индивидуализмът и разчитането на себе си са опасни и ни правят слаби. Двама, които действат заедно са по-добри от един, който разчита на себе си (4:9-12).

Бог ни е свързал в общество. Нека пламенно да разчитаме на Неговата сила и да черпим от помощта на другите.

„Слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой; защото на Теб се моля.“  Псалом 5:2

МОЖЕМ ДА ОТИДЕМ МНОГО ПО-ДАЛЕЧ ЗАЕДНО, ОТКОЛКОТО САМИ.