ЗАГРИЖЕНИЯТ ИСУС

„Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.”

Откровение 1:11

В първа глава, Исус дава заповед на Йоан да напише това, което вижда и да го разпрати до седем определени църкви. Защо именно тези седем църкви? И само до тях ли е отправено посланието на книгата Откровение? Както споменахме в предишната публикация, числото седем е често срещано в книгата Откровение, а и в цялата Библия. В еврейското мислене, то символизира цялостност, завършеност. Чрез опитността на тези седем църкви, Бог показва историята на църквата от първи век до Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос. Посланието отправено до тези църкви, описва опитността на Божия народ в рзличните исторически периоди, през които църквата преминава, но също така е и едно послание до всеки един от нас, особено, тези, които живеем в последното време. Бог е загрижен за духовното състояние на Своята църква и затова отправя специално послание на укор, но и насърчение, призовавайки го към покаяние и поправление.

Ефес – Желателен

Град Ефес е първият град, в който корабът спира, когато се тръгне от остров Патмос. Древният град бил най-голямото и известно пристанище. Светлините му можли да се видят далеч навътре в морето. Бил известен и със своята търговия. Но също така, градът имал печална слава. Престъпността в била толкова голяма, че накарала гръцкия философ Хераклит да заплаче, мислейки за този град. Той дори станал известен като плачещият философ. Освен това, жителите му били известни със своята търговия с амулети и тяхната вяра, че ще ги предпазят от злото.

Въпреки всичко, християните в този град били верни на Бога. Те не се поддали на светския живот и вярвания на жителите му, а запазили първоначалната чистота и вяра на Христовото учение. Именено затова Исус започва Своето послание към тях с нещо положително: „Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите хора, и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.” (Откровение 2:2,3). В древността, не е имало телефони и интернет. Методите на комуникация били чрез писма. Понякога се случвало някой да дойде в църквата, да вземе думата и да се опита да вмъкне някое фалшиво учение. Той претендирал, че е от апостолите, последователите на Христос и вярващите трябва да го слушат. Но църквата в Ефес не се поддала на тези провокации. Тя бързо улавяла измамата и реагирала навреме.

Но въпреки тяхната верност, Исус отправил и укор към тази църква: „Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.” (Откровение 2:4). Нещо се било случило. В един момент, техният огън е започнал да намалява и не е бил разпален отново. Исус знаел, че ако продължават по този начин, тяхната светлина, светлината на истината, светлината на чистото Божие учение скоро ще угасне. И Той проявява Своята загриженост. Той не иска това да се случи, затова отправя Своя призив за покаяние: „И така, спомни си от къде си паднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.” (Откровение 2:5). Това не е заплаха, а сърдечен призив към вярващите от тази църква. Изгасването на пламъка, вдигането на светилника ще бъде една неизбежна последица ако те не променят своято поведение и не се покаят, ако не запалят отново огъня на първата любов. Църква ефес представя историята на църквата в периода 30-70 г. сл. Хр. – първата апостолска църква.

 Тази опитност може да се повтори в живота на всяко едно Божие дете. За всеки един има опасност да охладнее, да изостави първата си любов. Идват трудни времена в живота на всеки. Задухва и вятъра на рутината. Нищо ново не се случва, нищо ново не може човек да научи. И малко по малко, първата любов изчезва. А изчезне ли първата любов, духовният живот също изчезва. Душата се отдалечава все повече от Бога, а това неизменно ще доведе до фатални последици. Скъпи читателю, чувстваш ли, че си оставил първата си любов? Може да има много причини за това състояние, но Бог не се интересува от тях. Не те съди. Той ти предлага решение. Неговите думи са отправени и към теб, днес: „Спомни си откъде си паднал и се покай и върши първите си дела!” Исус толкова много те обича, че е загрижен за твоето духовно състояние. Той е умрял за теб и не иска ти да бъдеш изгубен за вечността. Той протяга Своята прободена ръка към теб и те призовава да се върнеш обратно. Отиди при Бога в молитва, помоли Го за прошка и Той отново ще разпали полузагасналия огън на любовта. Говорейки за Христос, Бог чрез пророк Исая казва: „Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси;” (Исая 42:3). И ако чувстваш, че и твоят фитил е почти угаснал, не се страхувай да отидеш при Бога. Той няма да го угаси, ще го разпали отново.

А за тези, които издържат докрай, които не се откажат от Бога и вярата, Исус обещатава: „Който има ухо, нека слуша, какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.”