Филмът Спасяването на редник Райан, макар и обезпокоително натуралистичен, разказва увлекателно как по време на Втората световна война е изпратен спасителен военен отряд със задачата да изведе един войник от опасна ситуация. Един по един войниците от отряда са убити – пожертвани за живота на редник Джеймс Райан. Накрая, смъртно ранен, капитанът на отряда моли младия Джеймс да дойде по-близо до него и му казва просто: „Заслужи това.” Мъжете са дали живота си, за да спасят редник Райан и той трябва да проумее смисъла на дълга, който би предизвикала такава жертва. Райан дължи живота си на хората, които са го избавили.

По същия начин и апостол Павел се чувства задължен. Христос се е пожертвал, за да плати за греховете му и да го освободи от осъждaне и смърт. Каква е реакцията на Павел? „Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римляни 1:14). Защо е задължен на тях? Гърците и варварите не са умрели заради него, нито пък учените или неучените. Но Христос е умрял. Жертвата на Божия Син заради него е толкова изумителна за Павел, че той се смята задължен да направи възможно всички да чуят за Божията изкупителна любов. Чувството му за дълг към Христос го прави длъжник на всички, които се нуждаят от Спасителя.

Не можем да спечелим Божия подарък – Неговата любов, но имаме задължение да го споделим с другите, които се нуждаят от Него.

“Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени.” Римляни 1:14

НИКОГА НЕ ЩЕ МОЖЕМ ДА ПОЖЕРТВАМЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО ЗА ТОЗИ, КОЙТО ПОЖЕРТВА ВСИЧКО ЗА НАС.