ЗАКОНЪТ НА НОВОТО ЦАРСТВО – ЧАСТ – 1
Наближаваше празникът Пасха и Исус тръгна отново към Ерусалим. В сърцето Му цареше мир от пълното единство с волята на Бог Отец и Той с готовност Се беше устремил към мястото, където щеше да се пожертва. Учениците Му обаче бяха обхванати от чувство на неизвестност, съмнение и страх. Спасителят “вървеше пред тях, а те се учудваха и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх”.
Христос пак събра дванадесетте ученици и още по-ясно от всеки друг път им разкри предстоящото Си предаване и страдания. “Ето – каза Той, – ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците, ще Му се поругаят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият. А след три дни ще възкръсне. Но те не разбираха нищо от това. И тая дума беше скрита за тях и не разбираха това, което се казваше.”
Не бяха ли проповядвали само допреди малко, че “Божието царство е наближило”? Не беше ли обещал Христос, че много хора ще седнат заедно с Авраам, Исаак и Яков в царството на Бога? Не беше ли обещал на всички, които бяха оставили нещо заради Него, че ще получат стократно още в този живот, а ще имат дял и в Божието царство? А специално на дванадесетте не беше ли обещал високи и почетни постове в Своето царство – да седят на престоли и да съдят дванадесетте племена на Израил? Даже и сега бе казал, че всички неща, писани за Него в книгите на пророците, трябва да бъдат изпълнени. А не бяха ли точно пророците предсказали блясъка и славата на царуването на Месия? В светлината на тези мисли Неговите думи за предателство, преследване и смърт изглеждаха неясни и недействителни. Каквито и трудности да се изпречеха, те вярваха, че това царство ще бъде основано скоро.