ЗАКОНЪТ НА НОВОТО ЦАРСТВО – ЧАСТ – 4

 

Много години по-късно, когато Йоан беше вече постигнал пълна хармония с Христос чрез участието в страданията Му, Господ разкри на този ученик кое е условието за близост с Него в Неговото царство. “На този, който победи – каза Христос, – ще дам да седне с Мене на Моя престол.” “Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, отгдето няма да излезе вече вън и ще напиша на него името на Моя Бог, ще напиша на него- и Моето ново име” (Откр.; 3:21,12 Откр. 3:21,12). Същото написа и апостол Павел: “Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих. Отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в оня ден” (2Тимотей; 4:6-8 2Тимотей 4:6-8).

Най-близо до Христос е този човек, който е пил най-много от духа на Неговата себепожертвувателна любов – любов, която “не завижда, не се превъзнася, – не търси своето, не се раздразнява, не търси сметка за зло” (13:4,5 1Кор. 13:4,5) – любов, която подтиква ученика така, както подтикваше нашия Господ да отдава всичко, да живее, да се труди и да се жертва дори до смърт за спасението на човечеството. Този дух се проявяваше в живота на Павел. Той казваше: “Защото за мен да живея е Христос” – понеже животът му разкриваше пред хората Христос, “а да умра – придобивка” – придобивка за Христос. Самата смърт щеше да изяви силата на Неговата благодат и да събере души за Него. “Ще възвелича Христа в тялото си – каза той – било чрез живот или чрез смърт” (Филип.; 1:20,21 Филип. 1:21,20).