ЗАКОНЪТ НА НОВОТО ЦАРСТВО – ЧАСТ – 5

Когато десетимата ученици чуха искането на Яков и Йоан, останаха крайно недоволни. Най-високото място в царството – към него се стремеше всеки един и искаше да го запази за себе си. И те се разгневиха, понеже смятаха, че двамата ученици са спечелили някакво мнимо предимство пред тях.

Борбата за първенство, която този път обещаваше да бъде най-голямата досега, пак щеше да избухне, когато Исус повика и каза на изпълнените с негодувание ученици: “Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, но между вас не ще бъде така.”

В земните царства постът означаваше себевъзвеличаване. Смяташе се, че народът трябва да съществува за благото на управляващата класа. Богатството, образованието, влиянието – това бяха все средствата за контрол над масите, за полза на водачите. По-висшата класа трябваше да мисли, да решава, да се наслаждава и да управлява. По-нисшите трябваше да се покоряват и да служат. Религията, както всяко друго нещо, бе въпрос на власт. От народа се очакваше да вярва и да изпълнява онова, което наредяха неговите ръководители. Правото на човека да мисли и действа самостоятелно и по убеждение не се признаваше изобщо.

Христос основаваше царство на съвършено други принципи. Той призоваваше хората не към власт, а към служба – силните да носят немощите на слабите. Властта, положението, талантите, образованието задължаваха повече техните притежатели да служат на своите ближни. Даже и на най-нисшия от Христовите ученици се каза: “Защото всичко това е заради вас” (4:15 2Кор. 4:15).

“Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.” Христос облекчаваше в пълния смисъл на думата грижите на Своите ученици, носеше товарите им. Той споделяше тяхната бедност, постоянно практикуваше себеотрицание заради тях, вървеше пред тях, за да изглажда трудностите и скоро щеше да привърши делото Си на Земята, като пожертва живота Си. Христовият принцип на действие трябва да движи и членовете на църквата, която е Неговото тяло. Основата на спасението е любов! В царството на Христос най-великите хора са тези, които следват дадения от Него пример и действат като пастири на Неговото стадо.