ЗАКХЕЙ  – ЧАСТ – 4

Закхей бе съкрушен, изумен и онемял пред любовта и снизхождението на Христос, Който се бе снишил и заинтересувал от него, недостойния. Но любовта и верността към новонамерения Учител разпечата устните му. Той пожела публично да се изповяда и покае.

“В присъствието на голямото множество, което стоеше наоколо, Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно. А Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.”

Когато богатият млад управник се отдръпна от Исус, учениците се бяха учудили на думите на своя Учител: “Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които се уповават на богатството!” И те бяха възкликнали един към друг: “Тогава кой може да се спаси?” Сега имаха жив пример, който потвърждаваше истинността на Христовите думи: “Невъзможното за човеците, за Бога е възможно” (10:24,26 18:27 Марко 10:24,26; Лука 18:27). Тогава разбраха как чрез Божията благодат един богат човек може да влезе в царството.

Преди още да бе видял лицето на Христос, Закхей бе започнал да върши неща, свидетелстващи, че е истински каещ се. Преди да бъде обвинен от човеци, той вече бе изповядал своя грях. Бе се поддал на убеждаванията на Светия Дух и бе започнал да прилага на дело думите, записани както за древния Израил, така и за нас: “Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.” “Да не се онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог” (Левит;25:17,35-37 Левит 25:35-37,17). Тези думи бяха изговорени от самия Христос, когато бе обгърнат от облачния стълб, и първият отзвук на Христовата любов у Закхей бе проявата на съчувствие към бедни и страдащи.

Сред бирниците съществуваше уговорката да потискат и изнудват народа и да се поддържат един-друг в нечестните си сделки. Начините за изнудвания бяха станали всеобща практика. Даже и свещениците, и равините, които ги презираха, се провиняваха в обогатяване по нечестен начин под прикритието на свещеното си призвание.