ЗАТВАРЯНЕТО И СМЪРТТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – ЧАСТ 4

Преценката, дадена след смъртта му от онези, които бяха чули неговото свидетелство за Исус, беше: “Йоан не извърши никое знамение, но всичко, що каза Йоан за този Човек, беше истинно” (Йоан 10:41). Не бе дадено на Йоан да призове за огън от небето, нито да възкреси някого от мъртвите, както направи Елисей, нито пък да си служи с Мойсеевия жезъл на силата в името на Бога. Той бе изпратен да провъзгласи идването на Спасителя и да призове хората да се подготвят за това идване. Толкова вярно изпълни мисията си, че народът си спомни какво ги бе поучавал за Исус и можа да каже: “- всичко, що каза Йоан за този Човек, беше истинно.” Такова свидетелство за Христос е призван да даде всеки ученик на Господа. Като вестител за Месия Йоан беше “повече от пророк”, защото, докато пророците бяха видели Христовото идване отдалеч, на Йоан бе дадено да Го види, да чуе свидетелството от Небето за Неговото месианство и да Го представи на Израил като Изпратения от Бога. И въпреки това Исус каза: “- най-малкият в небесното царство е по-голям от него.” Пророк Йоан бе свързващата брънка между две епохи. Като Божи представител той застана, за да покаже връзката на закона и пророците с християнската епоха. Той беше по-малката светлина, която трябваше да бъде последвана от една по-голяма. Умът на Йоан бе осветен от Светия Дух, за да може да разпръсне светлина върху народа. Но никоя друга светлина, изгрявала някога, не ще грее така ясно върху падналия човек както тази, която произлиза от учението и примера на Исус. Христос и Неговата мисия бяха разбирани неясно в символите на сянковите служби. Дори Йоан не разбираше напълно бъдещия безсмъртен живот чрез Спасителя. Ако не се смята радостта, която Йоан намери в своята мисия, животът му бе изпълнен с тъга. Гласът му рядко се чуваше извън пустинята. Той бе самотен. Не му бе дадено да види резултата от своя труд. Нямаше привилегията да бъде с Христос и да стане свидетел на изявите на Божествена сила, придружаваща по-голямата светлина. Не му бе отредено да види как слепи проглеждат, как болни оздравяват и мъртви възкръсват. Той не видя светлината, която излъчваше всяка дума на Христос, осветлявайки славата на пророческите обещания. В този смисъл най-малкият ученик, който видя Христовите могъщи дела и чу думите Му, бе по-привилегирован от Йоан Кръстител. Затова се казва, че е по-голям от него. Огромните множества, които слушаха Йоановата проповед, разнесоха славата му по цялата земя. Неговото затваряне възбуди голям интерес. Но поради безгрешния му живот и силната обществена подкрепа хората вярваха, че спрямо него няма да бъдат взети насилствени мерки. Ирод вярваше, че Йоан бе Божи пророк и бе твърдо решен да го освободи. Но все отлагаше да изпълни намерението си поради страх от Иродиада. Иродиада знаеше, че никога не би спечелила съгласието на Ирод да убие Йоан с открити мерки и реши да постигне целта си чрез хитрост. На рождения ден на царя трябваше да бъде направено тържество за официалните държавни служители и за благородниците от двора. Щеше да има веселие и пиянство. По този начин Ирод щеше да загуби контрол над себе си и можеше да бъде повлиян от нейната воля. Когато настана големият ден и царят със своите придворни празнуваше и пиеше, Иродиада изпрати дъщеря си в залата на угощението да танцува за развлечение на гостите. Саломия бе в разцвета на своята женственост и нейната красота плени чувствата на пируващите придворни. Не бе обичайно девойка от царското обкръжение да се явява на такива празненства и Ирод бе поласкан, че дъщерята на израелеви свещеници и князе е дошла да танцува за забавление на гостите му. Царят бе опиянен от виното. Страстите го замайваха и разумът му бе помътнен. Виждаше само залата на удоволствията с нейните пируващи гости, трапезата на пиршеството, искрящото вино, ослепителните светлини и младото момиче, танцуващо пред него. В безразсъдството на момента той пожела да направи нещо за показ, което би го издигнало над големците от неговото обкръжение. Закле се да надари дъщерята на Иродиада с каквото и да поиска, дори да е половината от царството. Саломия бързо отиде при майка си, за да я попита какво да поиска. Отговорът бе готов: главата на Йоан Кръстител. Саломия не знаеше каква жажда за мъст гори в сърцето на майка – и се стресна, като чу искането, но решителността на Иродиада победи. Момичето се върна с ужасната молба: “Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител” Марко 6:25).