ЗАТВАРЯНЕТО И СМЪРТТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – ЧАСТ 5

Ирод бе учуден и объркан. Шумното веселие секна и сред пиршеството настъпи злокобна тишина. Царят бе ужасен от мисълта да отнеме живота на Йоан. Но вече бе дал дума и не желаеше да се покаже колеблив или безразсъден. Клетвата бе дадена в чест на неговите гости и ако някой от тях бе казал дума против изпълнението на това негово обещание, щеше да пожали пророка с радост. Даде възможност на гостите си да защитят затворника. Те бяха пропътували големи разстояния, за да слушат проповедта на Йоан и знаеха, че не е престъпник, а Божи служител. Но макар и изненадани от молбата на момичето, бяха толкова изглупели, че не можаха да се намесят с възражение. Не се издигна никакъв глас за спасяване живота на Небесния пратеник. Тези хора заемаха доверени постове в страната и имаха тежки отговорности, а се бяха отдали на веселие и пиянство, докато чувствата им бяха притъпени. Главите им бяха зашеметени от музиката и танците и съвестта им бе задрямала. Чрез своето мълчание те произнесоха смъртната присъда над Божия пророк, за да бъде задоволена жаждата за мъст на една паднала жена. Ирод напразно изчакваше да бъде освободен от клетвата си. После с нежелание нареди екзекуцията на пророка. Скоро главата на Йоан бе донесена пред царя и неговите гости. Устните, които вярно бяха предупреждавали Ирод да се върне от своя грешен живот, бяха запечатани завинаги. Никога вече този глас нямаше да се чуе да призовава хората за покаяние. Едно нощно пиршество стана цената на живота на един от най-великите пророци. О, колко често животът на невинни е пожертван поради невъздържанието на тези, които трябва да бдят за справедливостта! Този, който поставя опиващата чаша до устните си, става виновен за цялото нечестие, което може да бъде извършено под опияняващата – сила. Като притъпява чувствата си, човек не разсъждава трезво и изгубва ясно разбиране за право и грешно. Той дава възможност на Сатана да работи чрез него, като потиска и унищожава невинни. “Виното е присмивател и спиртното питие – крамолник. И който се увлича по тях, е неблагоразумен” (Пр. 20:1). “Затова правосъдието пристъпи назад- и който се отклонява от злото, става плячка” (Исая 59:14,15). Тези, които имат власт над живота на своите ближни, трябва да бъдат отговорни за престъпление, когато проявяват невъздържание. Всички, които прилагат законите, трябва да бъдат законопазители. Те трябва да владеят напълно своите физически, умствени и морални сили, да притежават сила на ума и високо чувство за справедливост. Главата на Йоан Кръстител бе донесена на Иродиада и тя я прие със сатанинско задоволство. Тържествуваше и се радваше на отмъщението си, като се ласкаеше от мисълта, че съвестта на Ирод няма да бъде повече тревожена. Но никакво щастие не последва от нейния грях. Името – стана печално известно и ненавиждано, а Ирод сега се измъчваше от угризенията на съвестта си повече, отколкото от предупрежденията на пророка. Влиянието на Йоановите поучения не бе заглушено. То трябваше да се разпростре до всяко поколение, чак до края на времето. Грехът на Ирод бе винаги пред него. Той постоянно се опитваше да намери мир от обвиненията на виновната си съвест. Доверието му в Йоан бе непоклатимо. Като си спомнеше себеотрицателния му живот и тържествения му сериозен призив, справедливите му съвети и как го беше предал на смърт, Ирод не можеше да намери покой. Зает с държавни дела или приемащ почести от хората, той се усмихваше и се държеше с достойнство, докато криеше в себе си тревожно сърце, потискано от страха, че проклятието ще се изсипе върху му. Думите на Йоан, че нищо не може да бъде скрито от Бога, бяха направили дълбоко впечатление на Ирод. Той бе убеден, че Бог присъства на всяко място, че е свидетел на всяко пиршество и на всяко угощение и че е чул заповедта за обезглавяването на Йоан, че е видял тържествуването на Иродиада и поругаването, което тя извърши с отсечената глава на своя обвинител. И много неща, които Ирод бе чул от устните на пророка, сега заговориха на съвестта му още по-отчетливо, отколкото, когато Йоан проповядваше в пустинята. Когато чу за делата на Христос, Ирод се разтревожи много. Помисли, че Бог бе възкресил Йоан от мъртвите и че го бе изпратил с по-голяма сила, за да осъди греха. Живееше в постоянен страх, че Йоан ще си отмъсти за своята смърт, като накаже него и неговия дом. Ирод жънеше онова, което Бог бе заявил, че е резултат от проклятието на греха. “- треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата. Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; ти ще се боиш денем и нощем и не ще бъдеш уверен за живота си. Заран ще думаш: О, да мръкнеше! , и вечер ще думаш: О, да съмнеше! , поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш” (Второзак. 28:65- 67). Самите мисли на грешника са негови обвинители. И не може да има поголямо мъчение от ужилването на неговата виновна съвест, която не му дава почивка ни денем, ни нощем.