Принципът в живота на Йоан Кръстител бе себеотрицанието, а това бе принципът и на царството на Месия. Йоан знаеше добре колко чуждо бе всичко това на идеите и надеждите на израилевите водачи. Това, което за него бе убедително доказателство за Христовата Божественост, нямаше да бъде доказателство за тях. Те търсеха такъв Месия, какъвто не бе обещан. Йоан разбра, че мисията на Спасителя може да породи у тях само омраза и осъждане. Той – предвестникът, вече пиеше чашата, която самият Христос трябваше да изпие до дъно. Думите на Спасителя “Блажен е оня, който не се съблазни в Мене” бяха нежен укор за Йоан. И този укор не бе напразен. Разбирайки сега по-ясно естеството на Христовата мисия, той се предаде на Бога за живот или за смърт – както най-добре би послужило за интереса на делото, което обичаше. След като вестителите си отидоха, Исус говори на народа за Йоан. Сърцето на Спасителя преливаше от съчувствие към верния свидетел, хвърлен сега в Иродовата тъмница. Той не искаше да остави народа с впечатлението, че Бог е изоставил Йоан или че вярата му е отслабнала в дните на тежките изпитания. “Какво излязохте да видите в пустинята? – каза Исус. – Тръстика ли от вятър разлюлявана?” Високите тръстики, които растяха край р. Йордан и се навеждаха при всеки полъх на вятъра, бяха подходяща илюстрация за равините, които се държаха като критици и съдии на мисията на Кръстителя. Те се навеждаха и натам, и насам от ветровете на хорското мнение. Не се смиряваха да приемат сърцеизпитващата вест на Кръстителя, а и не се осмеляваха да се противопоставят на делото му открито, защото се страхуваха от народа. Но Божият вестител нямаше страхлив дух. Множествата, които се събираха около Христос, бяха свидетели на Йоановото дело. Те бяха чули как безстрашно изобличава греха. Йоан бе говорил с еднаква яснота на себеоправдаващите се фарисеи, на свещениците садукеи, на цар Ирод и неговия двор, на князе, войници, бирници и селяни. Той не бе трепереща тръстика, разклащана от ветровете на човешката похвала или предразсъдък. И в затвора бе така верен на Бога и ревностен за правдата, както и тогава, когато проповядваше Божията вест в пустинята. Във верността си към принципа бе твърд като скала. Исус продължи: “Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.” Йоан бе призован да разобличи греховете и лукса на своето време и неговото просто облекло и себеотрицателен живот бяха в хармония с естеството на мисията му. Богатото облекло и луксозните неща в този живот не бяха за Божиите слуги, а за онези, които живеят “в царските дворци” – управниците от този свят, на които принадлежат силата и богатствата. Исус желаеше да насочи вниманието към контраста между облеклото на Йоан и това на свещениците и управниците. Тези служители се обличаха с богати одежди и имаха скъпи украшения. Те обичаха показа и се надяваха да омаят народа и така да си придадат по-голяма важност. Повече се стараеха да спечелят възхищението на хората, отколкото чистота на сърцето, с която биха спечелили Божието одобрение. Така разкриха, че верността им е отдадена не на Бога, а на земното царство. “Но защо – каза Исус – излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е Онзи, за Когото е писано: “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе.” “Истина ви казвам, между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител.” В съобщението, дадено на Захария преди раждането на Йоан, ангелът бе заявил: “Защото ще бъде велик пред Господа” (Лука 1:15). Какво означава истинското величие според оценката на Небето? Не това, което светът смята за величие, не богатството или постът, нито благородният произход или интелектуалните дарби сами за себе си. Ако интелектуалното величие, отделено от някакви възвишени цели, е достойно за уважение, тогава уважение дължим на Сатана, чиято умствена сила никой никога не е достигал. Когато една дарба се изроди в егоизъм, колкото поголяма е дарбата, толкова по-голямо става проклятието. Бог оценява моралната стойност. Любовта и чистотата са качествата, които Той поставя най-високо. Йоан бе велик в очите на Господа, когато пред вестителите от Синедриона, пред народа и пред своите ученици се въздържа да се прослави, а посочи на всички Исус като Обещания. Неговата несебелюбива радост да служи на Христос е израз на най-висше благородство, изявявано някога от човек.
