ЗАТВОРА ДО ЦЪРКВАТА

 

В Нигерия има едно малко градче, Ижебуода. Покрай по – малките къщи в градчето изпъква една голяма постройка – сградата на затвора, известен в цялата област. Почти в съседство с тази сграда на неволята се намира малък адвентен молитвен дом. Всяка събота в него се събират вярващите на богослужение. Често пъти им дохождат гости от близкото адвентно училите по теология. Обикновено, това са студенти младежи следващи теология.
Една сутрин студентите позакъснели и малката група вярващи започнала да пее съответната песен от песнарката. Точно, когото студентите пристигнали, вратите на затвора се отворила, а няколко затворници с кофи и метли започнали да почистват терена около затвора. Студентите влезли в молитвения дом и се присъединили към пеенето. На някои от затворниците направило впечатление, че става богослужение в събота и започнали да коментират случая помежду си. По това време до вратата на молитвения дом един студент на име Филип си правел още някои допълнения в бележника си във връзка с проповедта, която му предстояло да изнесе. До него се приближил един от затворниците и го запитал:
– Можете ли да ми кажете какво правите тук?
– Имаме богослужение! – отговорил Филип.
– Да, но днес е събота! Да не би да има някакъв особен празник?
– За нас всяка събота е празник! – казал Филип – защото ние освещаваме съботния ден по Божие поръчение! Такава е Неговата роля!
– Но това не е събота, а неделя! – очудено възразил затворникът.
И докато Филип търсел в Библията текста, в който се казва, че неделята не е седмия, а първият ден от седмицата, до тях спрял ключарят и подбутвайки затворника, строго му наредил:
– Трябва да работиш, а не да приказваш!
– Сега ще направя всичко! – отвърнал затворникът – Но този младеж иска да ме заблуди, като казва, че трябвало да празнуваме събота вместо неделя.
Забелязвайки изненадата на ключаря, Петър му предложил да го поканят в затвора, когато на тях им е удобно, за да им даде повече разяснения по този въпрос.
Още на следващата събота, Филип, придружен от няколко студенти, отишъл в затвора. Ключарят ги представил на главния надзирател, докладвайки му, че неколцина от затворниците се интересуват да узнаят, защо тези хора празнуват събота вместо неделя. Надзирателят събрал затворниците в залата и ги запитал дали искат да чуят обясненията на тези млади хора, защо те празнуват събота вместо неделя. Всичките 200 затворници изразили съгласието си.
Филип бавно започнал да чете причините, поради които адвентистите освещават съботния ден. Когато завършил четенето, няколко затворници се провикнали „Искаме да чуем още нещо по този въпрос!” Но Филип решил този път да не казва нищо повече.
Голяма група адвентисти се молила в църквата Бог да благослови с мъдрост и успех студентите!
Когато на следващата събота влезли в залата на затвора, студентите забелязали, че затворниците били много човече. Някои от тях дошли с явното намерение да предизвикат спорове, но на тeхните възражения Филип спокойно отговарял с цитати от Библията!
Всъщност, посещенията на студентите в затвора продължили пълни 6 месеца. Покрай затворниците присъствали и мнозина от персонала на затвора, и в резултат от тези посещения и предадените библейска часове, двадесет души изявили желание да направят завет с Бога!
Днес, зад затворническата ограда, имаме организирана малка адвентна църква с около 40 вярващи, които всяка събота се събират на богослужение. Мнозина от тези затворници – след освобождението им от затвора – работят в нашите църкви с голямо старание и любов. Един от тях е старейшина, друг е ръководител на съботно училище, а трети е главен дякон на своята църква.